Балада за един бал
Александър Велков

Вярвате ли в приказки? Не? Не сте прави. И аз не вярвах, докато не разбрах за една съвременна интерпретация на "Пепеляшка", състояла се не в някой задушен театрален салон, а, както се казва, в живия живот. Казват, че незнайна добра фея докоснала всичко с вълшебната си пръчица и чудото станало. Автобусите с номера 280 и 94 се превърнали в златни каляски, а Военният клуб в София - в царски дворец, който можел да съперничи само с тези от приказките на Шехерезада. А от бедните слепи младежи и девойки нямало и следа. Те се преобразили на принцове в бляскави доспехи и красиви рокли, държащи в ръце не бастуни, а тежки обковани със злато мечове и ветрила, обсипани с брилянти. Разбира се, имало и бал. На него се сервирали най-отбрани ястия и питиета. Всички яли, пили и се веселили, но магията се развалила точно в полунощ. Младите хора с мъка хванали последния раздрънкан, студен автобус и се прибрали, всеки в своята скромна, тясна, бетонна кутийка.

Нека сега се върнем в реалността. Преди десетина дни в твърде скучния и еднообразен живот на студентите с увреждания проблесна светъл лъч, носещ гръмкото име "благотворителен пролетен бал за студенти с увреждания" под надслов "Равен шанс за развитие". Списъкът с организациите и институциите, подкрепящи събитието, представлява цял поменик. В него присъстват дори Агенцията за хора с увреждания и ръководството на УНСС. Убедил съм се, че границите на човешкото търпение са много големи. Ние българите рядко надигаме глава, ако ножът не е опрял до кокала, справка - събитията от 1997 г. и протестите заради сметището в суходол. Така станахме свидетели на опити на слепи да рисуват с боя, на записи на книги на ленти в началото на XXI в. и на куп други нелепици. Поне за мен организирането на тази върховна глупост преля чашата. Затова, с риск да обидя някого, си позволявам кратък коментар.

Факт е, че 15-ина години след промените положението на хората със зрителни увреждания не е цветущо - те нямат работа, не са им осигурени равни възможности за образование и достъп до информация, да не говорим за достъпна околна среда. Факт е още, че различни донорски организации, най-вече европейски и американски, наляха сума пари, за да променят това положение. Този опит досега не дава задоволителни резултати. Външният натиск това да стане все още е много голям, но перспективите съвсем не са розови. Липсата на пари, разбира се, е причина, но далеч не най-съществената. Не по-маловажни са хаосът в държавата ни и пасивността на самите хора с увреждания.

Наскоро МВР и прокуратурата осъществиха една показна акция по повод неформалната среща на вътрешните министри от Югоизточна Европа във Варна. Бяха изнесени впечатляващи цифри за неправилно паркирани автомобили, пияни шофьори и присъствието на малолетни и непълнолетни в нощни заведения. Авторът на един анализ по този повод писа: "Човек направо да ахне, че справедливостта тържествува и че в България наистина няма недосегаеми. И щеше да е така, ако не е публично известно, че тази фактическа обстановка е налице всяка нощ, особено в центъра на София." Ако оставим настрана мащаба, балът за хората с увреждания не е нещо различно. Всички са доволни - организациите и институциите, които все пак правят нещо и вдигат шум около себе си, работодателите, които май са склонни да дадат някой лев само и само да не наемат хора с увреждания, медиите, които имат още една сълзлива историйка, запълваща три минути телевизионно време..., че дори и самите хора с увреждания. Животът у нас не е евтин и рядко можеш да попаднеш на безплатно пиене и ядене на корем. Да се върнем към брилянтното заглавие, в което има дежурното "равен шанс за развитие". Е, със сигурност по бързината, с която вдигат чашката, слепите нямат равни на себе си и май са изпреварили в развитието си зрящите си колеги. Дали в официалната статистика от мероприятието ще прочетем количеството опустошени храна и алкохол?!

Не трябва да търсим вината за тази тъжносмешна история само в организаторите. Познавам лично някои от тях и съм убеден, че са имали желание да направят нещо добро. Няма да се учудя ако са работили и без заплащане. Разбира се, жалко е, че досега не се намериха далновидни хора от държавата и неправителствените организации, които публично да разобличат тези циркове. Склонен съм да хвърля цялата вина върху самите слепи, включително и върху себе си. Искаме да сме равнопоставени, а доброволно участваме в подобни слепешки сборища, които водят ни повече, ни по-малко до още по-голяма изолация; говорим за достойнство, а сме готови да се правим на маймуни за два сандвича и една чаша уиски; искаме равни права, а вместо да се борим за тях се самосъжаляваме и се пропиваме по кръчмите, ходим по идиотски мероприятия, ставаме за смях и се правим на такива, каквито не сме. Най-добрата илюстрация за последното е организирането на конкурс за красота или мис "Инвалид", както сполучливо се изказа за инициативата един мой познат.

Изкушавам се понякога да вярвам, че студентите със зрителни увреждания в близко бъдеще ще се интересуват не толкова от това да си осигурят евтина квартира в София и месечна стипендия, заради които да завършват по пет висши и за това как да отидат да се напият някъде от скука или от нещо друго, а затова кога общината ще махне дупките в Ст. Град, в които се пребиваме през ден, докога ще се молим за езиково обучение в университетите, как да се реши проблемът с учебната и научна литература, за равнопоставеността на незрящите студенти при изпитите и пр., и пр. Успокоявам се с мисълта, че вероятно всички "бели" държави са минали по този път. Дано пък в непрекъснато променящата се високотехнологична среда ние да го изминем няколко пъти по-бързо. На тези, които вече са тръгнали, въпреки че не виждат нищо пред себе си, спъват се в дупки и минават през какви ли не други трудности - искрено желая успех, а на всички останали "Наздраве" и до следващия бал!

6 април 2006

Обратно на предходната страница.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com