Крещим перманентно и неистово за интеграция – образователна, професионална, сексуална и т. п. Непрекъснато хленчим, че ни дискриминират и изолират, а се чувстваме уютно, дори свръхуютно в гетата като блокове на студентски и сесебейски общежития! В специалните училища и предприятия!!!
Крещим за интеграция, а създаваме специални литературни и интернет клубове, радиопредавания, интернет страници, дори интернет радиа !!!
Не е ли малко шизофренно всичко това? Каква е тази шизофренна амбивалентност, която ни е обладала??? И шизофренните, доста несвързани, и трудно разбираеми брътвежи в репликата на моя добър приятел Джево, по повод брилянтното есе "Като няма хляб" на Сашо Велков.
Медийният суперексперт Джеваатин Мустафа твърде високомерничко поучаваше и шамаросваше Сашо Велков със съвсем необяснимото поне за мен самочувствие на медийна и етнографска последна инстанция...
И никой не му възрази. Или по-точно никой, освен мен. Написах тази дуплика на един дъх – през нощта на 19-ти срещу 20-ти юни, много, много развълнуван, но я пращам едва днес с надеждата Виктор, въпреки солидното закъснение, да я публикува.
20 юни, 2006 Ангел Сотиров