През 2002 г. есето на Йордан Георгиев "Светлата страна на слепотата" печели първа награда на организираният от СИЦ "Зрение" литературен конкурс за незрящи студенти. Поради различни причини досега то не стигна до широк кръг читатели. Въпреки половиндесетилетното закъснение на тази публикация текстът не е изгубил ни най-малко от своята актуалност. Въпросите за измеренията на слепотата, за суетата, посредствеността и бездуховността в битието ни, за нравствените добродетели и моралните ценности, които все по-трудно успяваме да съхраним днес, в един прекалено материален свят, винаги ще стоят на дневен ред пред нас и бъдещите поколения. Поне докато човешкото в природата ни остане живо.

Александър Велков

Светлата страна на слепотата
Йордан Георгиев

Виждат ли всъщност слепите хора? Имало ли е случай по вашия дълъг и криволичещ житейски път, когато забравили временно за стръмнините и препятствията, с които той несъмнено е осеян, на някоя самотна крайпътна спирка, сте се замисляли над тази интересна тема? Опитвали ли сте някога, вие, зрящите, макар за минутка-две да затворите очи, просто ей така, за да се потопите в онзи така често неразбиран или неправилно схващан от вас свят, отвъд границата на светлината и да усетите какво всъщност означава той?

Сигурно сте опитвали! Но и прозряното от вас в подобни кратки мигове, едва ли е много различно по смисъл от духа на онази серия от Алф, в която главният герой се затваря в тъмния и влажен килер за да проумее какво е слепотата и след това възкликва: "Слепотата това е студ и дъх на стари обувки". И докато въпросният експеримент за вас трае толкова, колкото вие решите, за нас продължава цял живот. Ето защо, можем само да гадаем какви мисли и чувства са ви споходили в незначителния промеждутък, преди отново да отворите очи.

Ще кажете, има ли смисъл да ви занимавам с тези неща и изобщо, що за дивотия, да ви карам да си блъскате главите върху един толкова простичък и елементарен въпрос, не съдържащ в себе си никаква енигма? Естествено, че слепите не виждат. Та нали, когато някой сляп човек върви по улицата, а вие го сочите с пръст или бързате да се прехвърлите на другия тротоар - по-далеч от него той не може да забележи вашата маневра? Нали, когато някой отстъпва място в автобуса на незрящ пътник, но същевременно мислено проклина съдбата за това, че тъкмо на него се е случило, досадата, изписана на лицето му ще остане невидима за слепия? Нали, когато лишен от зрение гражданин помоли за помощ някъде, в коя да е част на големия град и всеки от намиращите се наоколо тайничко се надява, че непознатият от ляво или възрастната дама в дясно ще помогнат преди него и по този начин ще го освободят от това "морално бреме", невинният човечец отново ще бъде в неведение за нещата? Разбира се. Ние не виждаме освен това и други неща. Не можем да видим красивата фасада, новата кола, скъпата витрина на магазини, книжарници, неоновите отблясъци на стотиците реклами и изобщо всичко, олицетворяващо по един изумително параден начин външния облик на градовете, в които живеем. Така е! Вие сте прав.

Но вие, все пак, се заблуждавате! Защото слепите, наистина, виждат! И нима не ви е правило впечатление колко често в своето ежедневие ваши незрящи приятели употребяват думата "виждам" така естествено, както и вие самите, без дори да се замислят? Да, ние виждаме! При това виждаме там, където с вашите погледи не можете или ви е страх да погледнете - в дълбините на душите си, в най- потайните кътчета на сърцата си, във вечната истина за "животът, вселената и всичко останало". И ако ние не можем да видим суетната показност и панаирния блясък на реалността, която ни заобикаля, то виждаме цялото безсилие на подобен разкош, в който истинските, духовни ценности остават на заден план. Ако нямаме щастието да се насладим на пищните одежди, които обгръщат телата, а и душите на не малко от нас, ние разбираме колко често те се оказват просто красива опаковка, но без съдържание. Ако понеже не разпознаваме знаците върху "финикийските хартийки", превърнали се за много хора в единствения бог на нашето съвремие понякога се случва да видим истинският, Всевишният, низвергнат и отречен от толкова свои чеда.

Наскоро един велик американски режисьор завърши поредния си филмов шедьовър, носещ странното за мнозина заглавие "Широко затворени очи". Едва ли, обаче, метафората е случайна? Тя, просто, идва да покаже, че за да оцениш по достойнство красотите в този живот - там където ги има, е нужно не да виждаш, а да чувстваш, че не малко, иначе зрящи хора живеят във вечна тъмнина, че най-сетне слепотата е не болест или физически недъг, а висша форма на духовно безсилие и ако всички се стремим да променим този свят, би трябвало да се преборим с нея именно като такава. Много ми се иска да опитаме, най-малкото, защото може би в хода на тази борба, думите "слепота, сляп, слепец" ще придобият своето истинско значение. И понеже вярата е едно от неизменните оръжия на хората без зрение, искрено вярвам, че един ден, всички заедно ще го постигнем. Ще видите! А до тогава довиждане!

Upload 9 jan 2007

Обратно на предходната страница.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.info