На 20-ти март в София имаше бурен вятър, и прахта се набиваше в очите не само на слепите. :-)

От няколко месеца насам, всеки инвалид I-група, който има телефон, получава от социални грижи по 8 лева на месец, без значение колко е телефонната му сметка.

Това е чудесно, но в община "Младост" по неведоми за мен причини, тия 8 лева не се изпращат по пощата, а всеки инвалид трябва да отиде между 15-то и 25-то число на месеца, за да си получи 8-те лева от касата на социални грижи.

Касата е с работно време от 9 до 16 часа, и не работи в събота и неделя. Касата се намира в задния двор на една бивша детска градина, и до нея се достига по едни неудобни стълби, а вратата е с висок, неудобен праг.

Вътре се редят инвалиди, (обикновено стари хора), голяма част от тях с бастуни. Трябваше да отсъстваме с жена ми половин ден от работа, за да си взема тия 8 лева. От "Младост 4", където живея, до служба "Социални грижи" се достига с два автобуса.

Докато се редяхме на опашката, аз няколко пъти отворих и затворих ципа на чантата си, защото бях нервен, че закъсняваме за работа. Слава богу, (и шефу :-)), работим на едно и също място, и не се налага да се слепутам сам по градския транспорт.

Впечатлението ни беше, че повечето от хората, редящи се на опашката, са дошли за тия 8 лева. Дойде ни редът:

"За телефон" - каза жена ми, и подаде личната ми карта на касиерката.

"Защо ми говорите така?" - каза касиерката...

Жена ми не е случайна жена, така че, нищо чудно в интонацията на тия две думи неволно да е вложила мнението си за служба "Социални грижи" - "Младост".

Опитах се да кажа на касиерката, че сме изнервени, понеже отсъстваме от работа, за да вземем 8-те лева.

Касиерката започна да говори заедно с мен, и аз млъкнах, понеже си помислих, че не ме слуша.

Касиерката подаде на жена ми един списък, в който явно присъства моето име, срещу което трябва да се подпиша, че съм получил 8-те лева.

Като видя, че жена ми се подписва вместо мен, касиерката изрази мнение, че не е трябвало жена ми да ме разкарва, а да дойде без мен за 8-те лева.

Може би, в "Социални грижи" си мислят, че всички инвалиди лежат на едно легло вкъщи и слушат програма "Хоризонт" по радиоточката.

Жена ми обясни на касиерката, че се подписва вместо мен, защото иначе (както е и редът), ще трябва касиерката да ми даде тампон с мастило, и аз да отпечатам на мястото на подписа отпечатък от палеца си. (Тампон явно нямаше.)

Чул съм, че в други софийски общини, тия 8 лева се изпращат по пощата.

Хвала на такива общини. :-)

Предишния път, когато ходихме за тия 8 лева, жена ми води освен мен и една друга възрастна жена, която ни помоли да й помогнем да слезе по неудобните стълби, водещи към помещението с касата.

По пътя от касата на "Социални грижи" до автобусната спирка, разговаряхме с тая жена, и от дума на дума, стигнахме до това, че ние, слепите, още произвеждаме филтри за двигатели с вътрешно горене в ">"Успех" - София.

На тая възрастна жена, с двигателни увреждания, изобщо не й се стори чудно, че слепите работят, произвеждат, и дори се осведоми колко струва въздушен филтър за автомобила на сина й.

Един прекрасен ден, може би, служба "Социални грижи" - в квартал "Младост" ще започне да изпраща тия 8 лева по пощата... Или по имейл... :-)) Ха-ха-ха-ха-ха...

За да взима друг човек тия 8 лева, той трябва да има пълномощно. (Ако се спазва редът.) В служба "Социални грижи" - "Младост" вероятно правят компромиси с това, и касиерката изрази мнение, че жена ми може да взима 8-те лева без да ме води със себе си, но ние отивахме на работа...

"А някъде в поляните със мащерка

децата им играят с вакли агънца..."

Това се пее в една песен на "Щурците", по текст на един човек, умрял в лагер по времето на "социализъма".

Сега ще пиша обяснение за закъснението си във файла readme.htm, който шефът ми поглежда, когато включи лаптопа си към LAN на завода.

Не, просто ще направя линк към това тук. :-)

Ако го погледне, нима това му е работа...

Виктор Любенов - 20 март 2002.

Обратно на предходната страница.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com (123.dir.bg)