На 20-ти март в София имаше бурен вятър, и прахта се набиваше в очите не само на слепите. :-)

От няколко месеца насам, всеки инвалид I-група, който има телефон, получава от социални грижи по 8 лева на месец, без значение колко е телефонната му сметка.

Това е чудесно, но в община "Младост" по неведоми за мен причини, тия 8 лева не се изпращат по пощата, а всеки инвалид трябва да отиде между 15-то и 25-то число на месеца, за да си получи 8-те лева от касата на социални грижи.

Касата е с работно време от 9 до 16 часа, и не работи в събота и неделя. Касата се намира в задния двор на една бивша детска градина, и до нея се достига по едни неудобни стълби, а вратата е с висок, неудобен праг.

Вътре се редят инвалиди, (обикновено стари хора), голяма част от тях с бастуни. Трябваше да отсъствуваме с жена ми половин ден от работа, за да си взема тия 8 лева. От "Младост 4", където живея, до служба "Социални грижи" се достига с два автобуса.

Докато се редяхме на опашката, аз няколко пъти отворих и затворих ципа на чантата си, защото бях нервен, че закъсняваме за работа. Слава Богу, (и шефу :-)), работим на едно и също място, и не се налага да се слепутам сам по градския транспорт.

Впечатлението ни беше, че повечето от хората, редящи се на опашката, са дошли за тия 8 лева. Дойде ни редът:

"За телефон" - каза жена ми, и подаде личната ми карта на касиерката.

"Защо ми говорите така?" - каза касиерката...

Жена ми не е случайна жена, така че, нищо чудно в интонацията на тия две думи неволно да е вложила мнението си за служба "Социални грижи" - "Младост".

Опитах се да кажа на касиерката, че сме изнервени, понеже отсъствуваме от работа, за да вземем 8-те лева.

Касиерката започна да говори заедно с мен, и аз млъкнах, понеже си помислих, че не ме слуша.

Касиерката подаде на жена ми един списък, в който явно присъствува моето име, срещу което трябва да се подпиша, че съм получил 8-те лева.

Като видя, че жена ми се подписва вместо мен, касиерката изрази мнение, че не е трябвало жена ми да ме разкарва, а да дойде без мен за 8-те лева.

Може би, в "Социални грижи" си мислят, че всички инвалиди лежат на едно легло вкъщи, и слушат програма "Хоризонт" по радиоточката.

Жена ми обясни на касиерката, че се подписва вместо мен, защото иначе (както е и редът), ще трябва касиерката да ми даде тампон с мастило, и аз да отпечатам на мястото на подписа отпечатък от палеца си. (Тампон явно нямаше.)

Чул съм, че в други софийски общини, тия 8 лева се изпращат по пощата.

Хвала на такива общини. :-)

Предишният път, когато ходихме за тия 8 лева, жена ми води освен мен, и една друга възрастна жена, която ни помоли да й помогнем да слезе по неудобните стълби, водещи към помещението с касата.

По пътя от касата на "Социални грижи" до автобусната спирка, разговаряхме с тая жена, и от дума на дума, стигнахме до това, че ние, слепите, още произвеждаме филтри за двигатели с вътрешно горене в "Успех" - София.

На тая възрастна жена, с двигателни увреждания, изобщо не й се стори чудно, че слепите работят, произвеждат, и дори се осведоми колко струва въздушен филтър за автомобила на сина й.

Един прекрасен ден, може би, служба "Социални грижи" - в квартал "Младост" ще започне да изпраща тия 8 лева по пощата... Или по e-mail... :-)) Ха-ха-ха-ха-ха...

За да взима друг човек тия 8 лева, той трябва да има пълномощно. (Ако се спазва редът.) В служба "Социални грижи" - "Младост" вероятно правят компромиси с това, и касиерката изрази мнение, че жена ми може да взима 8-те лева, без да ме води със себе си, но ние отивахме на работа...

"А някъде в поляните със мащерка

децата им играят с вакли агънца..."

Това се пее в една песен на "Щурците", по текст на един човек, умрял в лагер по времето на "социализъма".

Сега ще пиша обяснение за закъснението си във файла readme.htm, който шефа ми поглежда, когато включи лап-топа си към LAN на завода.

Не, просто ще направя линк към това тук. :-)

Ако го погледне, нима това му е работа...

Виктор Любенов - 20 март 2002.

Обратно на предходната страница.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com (123.dir.bg)