Отново наближава 24-ти май! Празникът на книжовността, на книгата... Но само на хартиената книга ли?...

Не. Ведно с другите народи и България вече е в Интернет. Там няма нито хартия, нито грамофонни плочи, всичко е във файлове, книгите също. Тези неща, файловете, имат едно свойство, което от няколко години насам и децата учат в училище - много лесно се копират и разпространяват.

През месец май 2006 година Националната служба за борба с организираната престъпност предприе едни объркани действия срещу някои хора, които евентуално разпространяват файлове, съдържащи филми, музика. Започна да се говори, че тази акция била платена от собствениците на някакви киносалони. Тоест, разпространението на филми без пари според тези собственици подбива печалбите им. Тази акция подплаши най-вече деца, които споделят такива файлове през Мрежата. Едно дете беше написало до един администратор на сайт приблизително това: "Много ви моля да ми изтриете регистрацията и да не казвате, че съм се бил регистрирал...".

После главният прокурор на републиката се изказа така, че почти нищо не се разбра от изказването му. Но изглеждаше, че иска да възстанови донякъде падналото доверие на хората в институции като НСБОП, която из Интернет взеха да наричат Служба за борба с обикновения потребител.

Няколко дни по-късно получих електронно писмо, подписано от г-н Никола Кицевски от Издателска къща "Труд". В това писмо пишеше, че ИК "Труд" е купила правата за разпространение на произведенията на Елин Пелин, някои преводи на А. Чехов, приказки на Ангел Каралийчев, превод на "Пътешествията на Гъливер" и т. н. В писмото пишеше, че наличието на тези произведения на страницата ми в Интернет накърнява интересите на ИК "Труд" и според Закона за авторското и сродните му права се счита за пиратство. Пишеше още, че смятат присъствието на тези текстове на сайта ми за грешка и предлагаха да ги изтрия веднага.

Аз предложих друго, изчаках един ден. Не получих разбиране и проявявайки въпреки всичко добра воля към ИК "Труд", изтрих текстовете.

Според ИК "Труд" Елин Пелин, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев и т. н. е законно да се четат в Интернет само от един сайт, а именно znam.bg. Защо ли? Погледнах znam.bg и веднага разбрах. Просто ще взимат пари за достъп до този сайт. Изпращаш SMS, плащаш по този начин 50 ст. за 24 часа, около 5 лв. за месец и прочее.

Не, не е грешка. Нито това със стотинките, които znam.bg взимат, нито това, че "Ян Бибиян на Луната" го имаше на сайта ми.

Възможно е ИК "Труд" да има законно основание, за да прави това. Възможно е и присъствието на въпросните текстове на сайта ми също да е законно. Законът не е съвсем ясен и недвусмислен по точно този случай.

Чел съм някъде, че моралът е основа на закона. Може много да се спори кой прав и кой не толкова прав както от морална, така и от юридическа гледна точка. Но действителността изглежда приблизително така:

Една голяма издателска къща обвинява в пиратлък един сайт, който няма никакво финансиране и се прави от един човек през малкото му свободно време. Ако един човек по този начин може да заплаши издателска къща, че чак служителите й да започнат да се притесняват за работните си места, ако деца, копиращи филми могат да притесняват големи киносалони с мощно финансиране, какво всъщност става?

Прочее, това става не само в България, както много хора биха могли да предположат. Интернет е европейски, световен, глобален. Подобни проблеми се обсъждат и в Русия, САЩ и т. н.

Докъде ще се стигне е трудно да се предвиди. Във всеки случай ми се иска Елин Пелин и Йордан Йовков да не са затворени само в един сайт, като нещо, към което достъпът трябва да бъде максимално труден. Хартиените библиотеки нямат пари, западат. Нека поне в Интернет да е без пари част от националната ни култура.

Ако ние правим трудно четенето на българската и световна класика в Интернет, трябва добре да знаем, че други текстове ще бъдат много по-лесно достъпни там, да речем всякакви религиозни култове, чужди на европейския дух и култура, обикновено финансирани от не толкова добронамерени организации.

Други хора, които писаха напоследък за това, наблегнаха на емоционалната страна, защото, (мислех да го премълча), интернетската страница срещу която ИК "Труд" предприе действия се прави от сляп човек, предназначена е най-вече за слепи хора, които ползват Интернет с помощта на програмни синтезатори на говор. В последните години доста се говори за интеграцията на инвалидите в обществото, дори нов закон се направи. Започнаха да наричат тези хора как ли не, например хора със специфични възможности.

Аз явно не разбирам интеграцията така, както много хора и някои институции я разбират.

Интеграцията не може да е едностранна. Ако инвалидите трябва да се интегрират към здравите, това означава и обратното: Едните да се чувстват добре сред другите.

Може още много да се пише, но аз искам тези, които "ходят" из Интернет да запомнят от мен това:

Приятели, виждащи или слепи, бели или цветнокожи, бедни и богати, моля ви, не се притеснявайте от нас, инвалидите, бедните, богатите, от всеки различен, който е добронамерен. Без общуване и разбиране интеграция няма. Европа и българската държава са за интеграцията на инвалидите, аз също.

Бизнесът си е бизнес, в него движеща сила е паричната печалба. Той винаги ще има конфликти с понятия като морал, съвест, милост. Аз не разбирам от бизнес, не мога да посъветвам бизнесмените в нищо.

Но вас, приятели, които общувате с инвалиди, бедни, богати, през Интернет и това не ви притеснява, ето, казвам ви: Останете при нас, бъдете заедно с нас, въпреки всичко и всеки, който ще се опита да ни разделя и после владее.

Има едно място в "Дон Кихот", където се говори за свободата. Подаръците я ограничават. Ние не искаме подаръци, за които после да сме длъжни. Това казвам, защото подозирам, че бизнесът ще се опита да ни подари нещо, но да ни изолира, самички да сме пак. Благодаря ви, бизнесмени, не искам вашите подаръци. Благодаря ви, приятели, останете с нас, това е нещо повече и нещо различно от подарък, това е култура, хуманизъм, нещо, което е така възвишено, че не намирам дума за него.

Докато пишех това, все ми звучеше в главата откъс от една Книга:

"21. Всички съдове за пиене у цар Соломона бяха златни, и всички съдове в дома от ливанско дърво бяха от чисто злато; нищо нямаше от сребро, защото в дните на Соломона среброто не се смяташе за нищо;
22. защото царят имаше на морето тарсиски кораби заедно с Хирамовите кораби; в три години веднъж дохаждаха тарсиските кораби и докарваха злато и сребро, слонова кост, маймуни и пауни."

Трета книга Царства* *У Евреите: "Първа книга на Царете". Глава 10.

Чини ми се, маймуните са дошли повечко :-)

Благодаря Ви за търпението и до скоро виждане!

Повече по случая с ИК "Труд" можете да прочетете на сайта на д-р Гачев, там се получи емоционален разговор, но юридическите аспекти също бяха засегнати достатъчно. Адресът му е: http://www.gatchev.info/blog/?p=283

Там се вижда, че има достатъчно хора, които няма лесно да изоставят морала, само защото някои временни бизнеси са срещу него.

(Акцията на полицията на 27-ти изглеждаше по-адекватна, но сайтът срещу който беше насочена продължава да работи. Или е майтап, или сплашване, или... Ако е сплашване, много хубаво, няма що. Ако е майтап... Е, не, недейте... :-))

Тази статия е публикувана на 21 май 2006 на адрес: http://bezmonitor.com/articles/be_right.htm (Вмъкнах един ред в скоби на 29-и.)

Където и да се премести тя, където и да се копира, винаги ще си я позная по старшия бит на предпоследния байт, защото е малко по-намагнитен от останалите :-)

Искрено ваш, Виктор К. Любенов

Обратно на предходната страница.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com