Многоуважаеми дами и господа от Националния център за книгата,
Изпратих това писмо до госпожата, която миналата година ме уведоми за номинацията за наградата "Христо Г. Данов", изпращам го и до Вас.
 Пише Ви Виктор К. Любенов от www.bezmonitor.com.
 Миналата година Вие се отнесохте твърде любезно с мен, когато бях номиниран за наградата "Христо Г. Данов".
Още тогава Ви казах, че сигурно ще имам известни конфликти с хора и организации по повод авторски права.
 Но Вие не ме обезкуражихте, дори напротив.
 Ето, преди точно месец една издателска къща се изказа неподготвена, ако мога така да се изразя.
 Става дума най-вече за авторски права върху Елин Пелин, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, някои преводи на световна класика.
 Въпросната издателска къща разпрати писма до някои сайтове, между които и този, за който аз се грижа.
 Писмото до мен, а предполагам и до останалите сайтове, беше твърде прибързано написано... Колкото и да се стремя да съм въздържан, отново ще кажа, че беше не особено любезно, почти заплашително.
 Но не това ме притесни...
 Не можах да не реагирам срещу непристойното отношение към българска литературна класика.
 Споделих това с мои приятели в интернет, които след това също реагираха, дори много по-бурно и емоционално от мен.
 Човекът, от когото съм се учил както на правопис, така и на любов и грижа към електронните текстове, д-р Григор Гачев, реши да защити както мен, така и всички българи, вълнуващи се от наличието на литература на български в интернет.
 Разбира се, много хора подкрепиха неговите действия. Българи от цял свят, писаха както на публични места в интернет, така и лично на мен и на останалите.
 След всичкия този електронен шум, някои неща се промениха. Дори някои хартиени вестници писаха, поне две радиостанции също реагираха.
 Говориха с мен по телефона и от Българска национална телевизия и BTV.
 Аз съм изключително щастлив, че толкова много хора подкрепиха действията на Григор Гачев, които бяха насочени към това, щото да има повече и с по-свободен достъп българска и на български литература в интернет.
 Междувременно се оказа, че въпросните авторски права може би са били препродадени, или какъвто е юридическият термин за този случай.
 Както аз, така и още много хора поставят любовта към българската литературна класика над юридическа терминология и законови неясноти.
 На когото и да принадлежат тези права, от когото и както да бъдат купени, продадени, преотстъпени и т. н., аз и още много хора няма да променим убеждението си, че българската литературна класика, заедно със световната, трябва да е свободно достъпна в интернет. Ще правим всичко, което смятаме за необходимо, за да отстояваме това си дълбоко убеждение.
 Повече по този проблем може да се прочете на следните адреси:
http://gatchev.info/blog
http://bezmonitor.bgway.com/articles/be_right.htm
http://protest.bloghub.org

С най-дълбоко уважение и искрени симпатии,
Виктор Кирилов Любенов
10. VI. 2006