Напоследък из интернет се разпространи словосъчетанието ""Труд" нападна сляп". "Труд" по едно време възрази, не било така. И наистина не е!
Ето, казвам ви, не е така!
Не нападна само сляп, нападна всички. Liternet.bg, slovo.bg, да не ги изреждам, всички.
Освен тях, нападна Елин Пелин, Йордан Йовков, Ангел Каралийчев, Джонатан Суифт...
Нападна, може би закупи, и иска да постави зад ограда..
Да постави зад ограда тези и други текстове, част от националната идентичност, култура, литература.
Да продава за стотинки по SMS, литературна класика, една от основите на българската държава. Като в долнопробна хазартна игра.
Да продава или предоставя безплатно, като "подарък" нещо, което много хора години и години предоставят свободно.
Днес купих маратонки, платих, и ха, изненада. Подарък, томбола, едни чорапи. Уф, мерси.
Но аз исках един сън да ви разкажа:
В автобуса, в задръстването, минаваме дупките, тръгваме по новоасфалтираното място. Пак спира, пак задръстване, унасям се, заспивам. Малко преди да ми клюмне главата, сънувам.
На всички хартиени книги, издадени от "Труд" пише, че така и така, текстът може да се намери свободно на едни такива интернетски адреси:
znаm.bg/freeforall/texts/textonly/elinpelin/yanbibiyannalunata.zip
znаm.bg/freeforall/texts/textonly/yordanyovkov/pesentanakoleletata.zip
znаm.bg/freeforall/texts/textonly/swift/gulliver.zip
Ааа, слънчасал съм... Ама не, нали сънувам...
Набирам в Lynx един такъв адрес... Излиза:
Alert!: HTTP/1.1 404 /error/error404.html (Тоест, няма такова нещо.)
Успявам да се събудя преди да се ударя в седалката пред мен. Отново тръгваме бавно, приспивно...
Някакви весели неща пишат хората, някой си бил разрешил писмено да се ползва свободно и поставя навсякъде някаква класика...
Някакви хора се смеят и се радват, някакъв сайт в интернет става популярен с това, че предоставя нещо си свободно, без защитни кодове в картинки, без звукови бариери... Сайт на знанието...
Някакви извинения... "Моля, няма нищо, сега нали всички са доволни.".
"Ами то така май всички печелят, никой не губи?..."
"Тогава какъв беше проблемът?..."
"Недоразумение някакво, грешка... Сега се поправи." "Ми защо не казахте по-рано..."
Рязко дръпване встрани, дупка, газ.
Отсечено вдигам глава, като подплашен кон. Сиреч, събудил съм се.
Дааа... Един дежурен лекар в една западноевропейска държава ми писа:
"... Имам нощни дежурства тука в една болница, щракам по интернет, прочетох "Страшен вълк" от Елин Пелин. Смял съм се така, че не знам какво ще си помислят пациентите, ако са ме чули... Голяма скука е тука..."
Една българка от Канада:
"Викторе, изтеглих и разпечатах две-три приказки, че тук не можах да намеря начин да купя българска книжка. Да уча децата ми да четат на български."
Дааа... писмата бяха с латиница, но ги изрових сега и преписах с кирилица...
Разсъних се съвсем!
Кой иска 50 стотинки от жената в Канада?
Моля, да си напише името и IBAN на bezmonitor@gmail.com и ще ги получи.
Майката на двете българчета в Канада, дето български не могат да четат, кой пита добре ли е със зрението или не?
Моля, питайте на victor@bezmonitor.com и ще препратя писмото ви към Канада, че и аз забравих да я питам.
"А който не разбира, нека не разбира."
Първо послание на Свети Апостол Павла до коринтяни: гл. 14 ст. 38
А ако тук натиснете, ще видите какво изпратих преди седмица до Националния център за книгата.
Виктор К. Любенов, 18 юни 2006