Когото Бог обича, показва му го
Мариана Тинчева Еклесия

"И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от словото Божие. Но казвам: нима те не чуха? Напротив: "гласът им се разнесе по цялата земя, а думите им - по краищата на вселената". А Исаия смело казва: "намериха Ме ония, които не Ме търсиха, открих се на ония, които не питаха за Мене.". (Римл. 10:17,18,20)

Беседата с евангелско четиво завърши и проповедникът отправи въпрос към всички в залата - има ли желаещи да споделят случаи, в които Бог се е проявил по милосърден начин в живота им през последната седмица? Ръце вдигнаха десетина човека и от нетърпението им личеше, че всеки иска думата пръв.

Сред братята и сестрите имаше мъж, възнисък, с огромни за ръста му ръце, облечен скромно. Той не само вдигаше ръката си, а ставаше от стола възбуден, понеже се опасяваше, че няма да бъде забелязан. Пастирът го виждаше, но четвърти, пети път даваше думата на други хора от залата и пропускаше този, който вече настояваше с глас: "Аз, аз искам да кажа!" "Заповядайте!" - мъжът зад катедрата най-после го посочи с ръка, даде си сметка, че го забелязва за първи път и се усмихна: какво ли иска да сподели?

Дребничкият мъж, като разбра, че залата утихна, за да го чуе, изпадна в смут: никога не беше говорил пред много хора, неговият глас никога не беше се издигал над другите. Затова стисна ръцете си една в друга, доближи ги до гърдите си и наведе глава: "Братя и сестри, живея сам, не успях да създам семейство и деца... Дойдох в големия град, за да припечелвам пари, а по моите възможности се оказа само наемът за мазе без дневна светлина. Сега не е време да разказвам как преди седем години Бог по чуден начин ми откри съществуването Си, но вечер, в пълно усамотение с Него съм Го питал защо не ме обича като другите хора, на които е дал ръст висок, хубост, семейство, добре платен труд... Работник съм в група, която полага бетонови тръби за канализацията на града. Наричат ме Малкия и ме изпращат винаги там в изкопа, където по-едър човек не може да премине. В сряда се спуснах на дъното на шахтата, за да освободя куките от огромния бетонов пръстен, който тежи около тон. Когато кранът го пренесе над отвора, въжето силно се олюля; едната кука се изтръгна точно когато товарът премина над главата ми, в следващия миг другите две куки също изпуснаха тежестта, която връхлетя над мен и само помислих: "Свършено е!". Притиснах се в изкопа, понеже пръстенът падаше без въже и контрол. Усетих тътен, ала бях затворил очи. Чух и виковете: "Уби го! Смаза го!"... Но в следващия миг, когато ужасът отмина и отворих очи, видях синьото небе над главата си. Моля да ми повярвате, защото не се мамя: от самата светлина дойде глас по-силен от виковете и навярно само аз чух думите-отговор на моите въпроси: "Сине, сега вярваш ли, че те обичам?"

По мен нямаше дори драскотина. Никой не можеше да отговори кой и как извърши чудото на оцеляването ми невредим в това тясно пространство. Като излязох от шахтата, един приятел ме прегърна и каза: "Вече не си Малкия, а Обичания, защото Бог те пази повече от всички хора!"... Това беше истина, видима за всички, а на вас я казвам за Божия слава.

Upload 7 jan 2007

Обратно на предходната страница.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com