1. Целувка върху стара икона
Мариана Тинчева Еклесия


Приведени чела след суха оран
отцеждали над теб последни капки пот.
Мъже над лява гръд те скривали
и тръгвали на бой, преди да кажат "сбогом".
Жена в очакване приспивала копнежа
с една молитва - да осъмне майка!
Разсичана над жива кост, горена,
ти плакала си над опожарена черква. .
И пръсти подир мъката превити
се клели над очите ти за вярност.
С безмълвен вик и верую си вдигала
духа на падналите "За България!"...
Сега пред тебе коленичат хиляди,
безмълвна памет устните пренасят.
И пак ехти молитвата нестихваща:
"Каквото е било до тук - помилвай, Господи!
Когото си облякъл в мир - благослови го!"

2. Истина и мираж


Целия свят поисках да подредя така
както децата го правят в игрите - на части.
Стая от замък да има за всеки от вас,
просяк да няма на пътя, нито вести за катастрофи.

Болест и смърт да не стигат до детско легло,
майка да не препасва черна забрадка.
Ножът да служи за да поделяме хляб -
не за отбрана или собствено отмъщение.

Немощ да няма човешката плът.
Да не започва война, омраза, деление...
Блага вест да стига до всеки на кръстопът,
и децата в утробите да са непорочни.

Ала момченце на пътя изважда шмайзер-игра,
подарили му я приятели снощи. Аз се страхувам:
ще застреля мечтата ми в късен час, на шега,
и утре светът ще изгуби смисъл без нея.

3. Идвам от Вечността


И ПЪТУВАМ КЪМ НЕЯ.
Слязох за глътки живот на тази земя.
С глина и пролетен вятър Творецът извая моето тяло,
после вдъхна душа на скиталец и каза: "Върви!"
Опитах от всичко - от грехове и наслади,
пих любов и поисках завинаги да я задържа.
Но за човешкия дух, осъзнах, любовта е нетрайна:
черен цвят имат страстите наши,
а блести вечността.
Там е божествено, тук - мимолетно.
Ръцете ни вадят отломки от древността.
Днес не откриваме Новия свят
с платната на ветроходи,
летим отвъд океана, клонираме клетки, не ходим пеша...
Днес падат бетонни стени, създаваме нови прегради.
Сътворен от земя, човешкият свят се руши.
След векове ще разкриват като античност
днешни могъщи държави
и ще се питат що за хора са населявали тази земя?
Ще изгубят значимост имена и велики събития,
от таланти, шедьоври и просяци няма да има следа.
Все така сред далечни съзвездия
децата ни ще откриват всемирни послания...
Аз ще ви чакам -
облечени само с любов и надежда
във вечността.

4. След всеки стих


се чувствам преродена -
като след майчинство, дарило нов живот.
В душата ми приижда вик - деца и гълъби
летят към своя светъл звезден път.
Изчезват призрачни следи и страшни вести,
светът утихва в люлка от любов.
Вселената ехти от благовестни химни:
в сърцето на всеки човек се ражда Христос.

5. Молитва


На мен никой, нищичко не дължи,
аз съм длъжница на всички.
Малко дадох, а много радости с вас споделих,
затова моля прошка -
забравете старите дългове.
Нужни са ми десетки години живот,
за да дам хляб и подслон - колкото вие ми отредихте.
Ала нямам собствена маса, не издигнах и дом.
Само чанта на рамото нося -
в нея листи за стихове.
Всяка вечер се свеждам за изповед: получих - дарих.
Но не смея да вдигна очи към небето за отговор:
Аз съм длъжница!
Затова коленича и продължавам с молитва
за вашия утрешен ден:
Бог да даде несметно възмездие за щедростта ви!

6. Истината ни гледа с око на Всевишния,


а в очите човешки прииждат хиляди истини.
Истината е безпределна в полята на вечността,
нашите погледи вземат само частици от нея.
Истината има писало с перо,
то пише пътя ни в Книгата на живота.
Земните истини стигат до нас чрез слова -
всеки вижда, говори, отсъжда от своя ъгъл.
Истината живее в голямо, чисто сърце,
а в сърцата човешки - двойник, който я хули.
Истината не се купува с пари;
тя има велик Съдия
нашите истини не променят Неговите присъди.
Истината, тъй многокрила, долита чрез теб и чрез мен,
и чрез всеки, застанал на прага на своето време.
Истината е цвете, което с изгрева ще разцъфти,
и дете, което ще го докосне с ръце...
Моля ви, не изговаряйте други думи за нея!

7. Между небе и земя няма черта-


лъжовен е хоризонтът в очите.
Тъй както виното на празниците ни е от лоза,
и ние сме тук, а любовта ни кръжи из облаците.

8. Не се състезавам с никого, аз съм последна:


последна сред хората с власт и последна по хубост;
последна в стремежа към лукс
и сред очакващи милост...
Не се състезавам с никого днес
тъй както бях безизвестна и вчера.
Ала не крия, че имам в сърцето извечен копнеж,
и Ти Си моят Едничък свидетел, о, Боже!
Аз моля първи в царството на блажените да въведеш
душите на страдащите,
на милосърдните
и онеправданите!

9. Страхувам се От богати и пищни трапези -


може би някъде някой се моли за хляб на децата си?
СТРАХУВАМ СЕ от блестящи и скъпи одежди -
може би странници скитат боси и голи из нощите?
ПЛАША СЕ - да не съм аз виновният,
който преситен, краде от софрата на гладните?
ПЛАША СЕ, ако някой полага венец на главата ми -
после навярно ще ме повика на съд и разпятие?
ПЛАША СЕ от палача на словото днес: -
какво ще остане след изгрева утре от мен
ако тази вечер прекрача в отвъдното?

Затова оставям последното завещание,
което ще прочетете в крило на гълъб:
"Обичах ви честно в земята на моя човешки свят
и ви моля - обичайте се и вие!"

25 ноември 2006 г.

София

Upload 7 jan 2007

Обратно на предходната страница.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com