Билка против страх
Мариана Тинчева Еклесия

В петък вечерта, докато стотици поклонници, пристигнали от близо и далеч в небесното царство на Кръстова гора търсеха подслон за нощувка, старата каменна църква на хълма беше вече препълнена. На пода досами олтара, върху спални чували заспиваха и се пробуждаха малки деца с тежки страдания. Те бяха доведени тук с нескрита надежда на родителите си, че биха могли да получат изцеление от неизлечимата болест както това се е случвало по Божия милост на това място в миналото. Затова до децата се бяха прислонили и техни близки. В каменодялания храм беше полуздрачно, тъй като светлина идваше само от двете големи свещи на свещниците пред олтара с иконите.

Седнала до вратата, млада жена беше прегърнала в скута си 7-8 годишно дете. Бяха майка и син. И без видимата прилика човек би разбрал, че са от едно тяло, защото само сърцето на майка притиска с толкова нежност към себе си друго сърце. Късно след полунощ, когато и литургията в новия храм беше заглъхнала с последно "Амин!", момчето в скута на майката извика в плач: "Да бягаме!"... Едва когато го събуди и го утеши от кошмарния сън, след двайсетина минути детето заспа отново.

- Какво му е?- възрастна жена с парализирано внуче, легнали до иконата на Света Богородица попита.

- Лоши сънища - тихо отвърна младата, без желание да разказва подробности.

- Трябва да е преживял нещо? - без любопитство, но с грижа попита бабата на болното, което също се разбуди сякаш да се види, че страда от сковаване на тялото.

- Казаха, че само времето може да излекува белега върху паметта на моя син... Все пак успяхме да избягаме.- тя се спря, защото не искаше да изговори спомена за кошмара: - Водих го при лекари, но лекарствата не помогнаха. Няколко пъти четох за Кръстова гора и реших да опитам...

- Катастрофа ли? - млад мъж, около 35 годишен, с тригодишно дете в ръцете беше заел място до бабата с внучето: - Нашата пострада при катастрофа преди година...

Майката го погледна ядосано, явно не искаше някой да рови в тайната й, но отговори дръзко:

- По-лошо от катастрофа... Баща му поиска да ни убие преди четири месеца... Сега разбирам, че съм виновна, защото създадох семейство с него и години търпях - тя не скри и гнева си, и мъката си. Мъжът притисна своето дете и поклати глава: "Бог няма да остави такъв злодей без наказание". След думите му бабата с внучето се прекръсти:

- Какво ли няма по този объркан от козните свят? - тя не можеше да повярва, баща е поискал смъртта на детето си, затова въздъхна: - Чувала съм за билка страшниче, която помагала много на хора, уплашени от внезапна случка, от пожар, от наводнение, смърт...

- Къде се намира тази билка? - младата майка почти се надигна от мястото си до вратата.

- Знам, че от ранна пролет до късна есен хора от моето село ходят по скалисти места, огрени от слънце, и там я намират. Страшничето никне в процепа на самия камък и е стрък с листа, големи колкото перце на синигерче...- възрастната се разбуди напълно, завладяна от желанието да даде надежда на една майка, която примирено изговори:

- Като се върна, ще питам в аптеките, не съм чувала за страшниче, трябва да е местно предание на вашите хора...

- Няма да го намериш в аптека! - отсече силно възрастната, за да каже още по-настоятелно: - Ще ти оставя моя адрес и ще дойдеш с момчето си до нашето село... Ти от кой край си?

- От Казанлък - отговори жената: - Не знам дали ще дойда до вашето село, но благодаря, че искате да ми помогнете, това ми стига...

- И аз съм чувал за билка против страх на душата - каза мъжа с детето, пострадало при катастрофа: - Нашето беше на две години и не помни какво се е случило, но му личи, понякога плаче нощем... Ще питам в София за такава билка и ако намеря, ще ви изпратя - той също се озари от мисълта, че би могъл да помогне, но майката на уплашеното момче поклати глава недоверчиво:

- Знам ли колко може да ни помогне билка, поникнала на скала?

Бабата с внучето вдигна глава към иконата:

- Билката не лекува толкова, колкото вярата, че Света Богородица ще помогне. Нали за децата се молим всички? Вече минах 60-те, но не разбирам защо понякога се стоварва толкова болка и мъка върху невинни душички? Нашата не може и да проговори, пък е на пет години... - погледа завитото в спалния чувал момиченце, доведено тук заради вярата, че утре може да проговори.

- Видяхте ли? - мъжът вдигна ръка и посочи в мрака над лежащите по пода в храма: - Видях светещ кръст във въздуха над нас, не видяхте ли го и вие? - той раздвижи тялото и ръцете си сякаш искаше да докосне светлината на кръста и така да докаже, че наистина е видял с очите си чудо - както с вяра и много надежда всички поклонници тук бяха събирали камъчета с изписан върху тях малък кръст по името Кръстова гора.

Беше септември и петък преди Въздвижение на честния Кръст Господен. Някои в храма повярваха, че младият мъж е видял светещ кръст във въздуха и се загърнаха - искаха да заспят макар за минути. Те вярваха, че това, което ще им се присъни тук, под огромните звезди на Кръстова гора, ще бъде знаменателно и благонадеждно. Но сънят не ги спохождаше лесно. Мислеха си кой с какво би могъл да помогне в мъката на другия до себе си.

Когато в ранната утрин гостите на старата каменодялана църква си събираха постелките си, по пода пред олтара с иконата на Света Богородица имаше капки. Някои казаха, че е роса от студа вън и топлината в храма. Други бяха сигурни, че това са сълзите на Божията майка, която е плакала от умиление за голямата вяра на хората с добри сърца, дошли при нея с молитва и вяра.

Upload 18 dec 2006

Обратно на предходната страница.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com