Source: http://bezmonitor.com
DR. Ivan Yanev
BULGARIA’S FOREIGN POLICY
DURING THE SECOND WORLD WAR
AS REFLECTED IN BULGARIAN HISTORIC LITERATURE
1938 - 1944
Варна, 2006
Издателство "Литернет" (http://liternet.bg)
(Първото он лайн появяване е на http://bezmonitor.com (bezmonitor.info) с писменото (на хартия) разрешение на автора, както иска НСБОП))
Посвещавам тази книга на моите родители Василка и Димитър с дълбока признателност
НАУЧЕН РЕДАКТОР: ДОЦ. Д-Р ЕВГЕНИЯ КАЛИНОВА
КНИГАТА СЕ ИЗДАВА С ГЕНЕРАЛНАТА ПОДКРЕПА НА СЪЮЗА НА СЛЕПИТЕ В БЪЛГАРИЯ И СЪС СЪДЕЙСТВИЕТО НА НАЦИОНАЛНО ЧИТАЛИЩЕ НА СЛЕПИТЕ “ЛУИ БРАЙЛ”
Изследването в по-голямата си част включва защитена докторска дисертация с научен ръководител:
ПРОФ. Д.И.Н. ДИМИТЪР ГОЦЕВ:
И рецензенти:
ст.н.с. І ст. д.и.н. Витка Тошкова
ст.н.с. ІІ ст. д-р Румяна Тодорова
ДОКТОР ИВАН ДИМИТРОВ ЯНЕВ
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ ПРЕЗ ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА В БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЧЕСКА ЛИТЕРАТУРА
1938-1944 Г.
ПЪРВО ИЗДАНИЕ
АВТОРЪТ ИЗКАЗВА СВОЯТА БЛАГОДАРНОСТ НА ВСИЧКИ, КОИТО ДОПРИНЕСОХА ЗА НАПИСВАНЕТО И ПУБЛИКУВАНЕТО НА НАСТОЯЩАТА КНИГА, НА ВСИЧКИ СВОИ ПРИЯТЕЛИ, НА СЕМЕЙСТВОТО СИ, НА РЕЦЕНЗЕНТИТЕ, НА Г-Н ГРИША ГАНЧЕВ, НА Г-ЖА ШЕРЪН МАЙЛС, НА ПРОФ. Д. И. Н. ДИМИТЪР ГОЦЕВ, НА ПРОФ. Д. И. Н. ЛЮБОМИР ОГНЯНОВ, НА ДОЦ. Д-Р ЕВГЕНИЯ КАЛИНОВА, НА СВОЯТА СЪПРУГА РУМИ И ДВЕТЕ СИ ДЕЦА ВИКИ И АНИ
ОБЕКТИВНА КРИТИКА ИЛИ МНЕНИЕ МОЖЕТЕ ДА ИЗПРАТИТЕ НА ЕЛЕКТРОННА ПОЩА:
novaistoria@gmail.com
Коректор Петър Калинов
Предпечат Свилена Симеонова
Оформление на корицата Свилена Симеонова
Варна
Издателство "Литернет" (http://liternet.bg)
ISBN-10: 954-304-266-7
ISBN-13: 978-954-304-266-1
Печатница на Съюза на слепите в България
гр. София
СЪДЪРЖАНИЕ
УВОД ...
ГЛАВА ПЪРВА
БЪЛГАРИЯ В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВОЙНАТА ...
ГЛАВА ВТОРА
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ
СЛЕД НАЧАЛОТО НА ВОЙНАТА ..
ГЛАВА ТРЕТА
В ПАКТА ...
ГЛАВА ЧЕТВЪРТА
ВЪНШНАТА ПОЛИТИКА НА БЪЛГАРИЯ
СЛЕД СМЪРТТА НА ЦАР БОРИС ІІІ ...
ЗАКЛЮЧЕНИЕ ....
БИБЛИОГРАФИЯ ..
РЕЗЮМЕ НА АНГЛИЙСКИ ЕЗИК ...
CONTENTS
INTRODUCTION...
FIRST CHAPTER
BULGARIA ON THE EVE OF THE WAR
SECOND CHAPTER
BULGARIA’S FOREIGN POLICY AFTER THE BEGINNING OF THE WAR
THIRD CHAPTER
IN THE PACT
FOURTH CHAPTER
BULGARIA’S FOREIGN POLICY AFTER THE DEATH OF TSAR BORIS III
CONCLUSION
BIBLIOGRAPHY
SUMMARY IN ENGLISH
УВОД
В настоящото изследване е включен голям обем историческа литература. Целта, която съм си поставил, е да обхвана ако не цялата, то по-голямата и значима историческа литература, отнасяща се до външната политика на България в навечерието и в годините на Втората световна война. Освен научни изследвания, в монографията са разгледани и дневници, и мемоари на политици от времето на войната. Останах верен на теорията, че всяко правило си има изключения и затова съм включил някои материали от Златния фонд на Българското национално радио, които ми бяха предоставени любезно за обработка и изваждане на цитатите, включени в работата. Материалите се съхраняват като аудио варианти в Златния фонд на БНР, но когато изявих желание тези записи да ми бъдат предоставени, за да ги включа като аудио-приложение към книгата, получих категоричен отказ. Надявам се, че ще дойде време, когато на подобни исторически свидетелства няма да се гледа единствено през призмата на комерсиализма, а ще бъдат предоставяни за обогатяване на историческата наука. В изследването съм включил и сборници от документи, които вече са публикувани и са част от българската историческа литература. Представянето на българската външна политика в годините на войната в чуждоезичната историческа литература предполага различен подход и самостоятелно изследване и затова акцентът в настоящата книга е поставен изключително върху българската историческа литература.
В работата е обхваната историческа книжнина, създавана в продължение на няколко десетилетия. Естествено, колкото по-къса е дистанцията от описваните събития, толкова тълкуването им е по-емоционално. След войната, когато България е в съветската орбита, в историографията преобладава тълкуване на фактите, създаващо благоприятна представа за ролята на комунистите и на СССР. Пръв опит за по-генерално разглеждане на събитията през първите години на войната са двете статии на М. Михов “Борбата на СССР за мир на Балканите в началото на Втората световна война и България”1 и “Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война”2, публикувани съответно през 1953 и 1954 г. Те изобилстват с неточни тълкувания на събитията, но са пръв опит да се изясни българското статукво. М. Михов пише в изключително пропартиен тон и преекспонира позитивната роля на СССР, но това е обяснимо за времето, когато са издадени статиите. Подобен е случаят и в т. 2 от “История на България”, публикувана през 1955 г. Авторите залагат повече на пропартийния, отколкото на историческия тон.3 В т. 3 от “История на България”, издадена 9 години по-късно, този подход се запазва, като промяната е в оценката за ролята на Сталин в годините на войната, който вече се сочи като виновник за това, че Вермахтът бързо и безпроблемно навлиза дълбоко на територията на СССР.4 Тази позиция е продиктувана не толкова от професионален исторически подход към фактите, колкото от курса на десталинизация, предприет от Н. Хрушчов на 20-ия и 22-ия конгрес на КПСС.
Прелом в българската историография по отношение на Втората световна война са двете студии на Николай Генчев “Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война - септември 1938 - септември 1939 г.”5 и “Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939-1941 г.”6, които са писани в края на 60-те години. Н. Генчев прави опит да излезе от тяснопартийните коловози и да се придържа към историческия подход. През 70-те години настъпва истински подем в българската историопис за Втората световна война, тъй като се появяват редица научни изследвания, в които преобладава историческият тон, а пропартийните клишета са намалени, без да са изцяло избегнати. Появяват се монографиите на: Витка Тошкова “България и Третият Райх 1941-1944 г.”7, Илчо Димитров “Българо-италиански политически отношения 1922-1943 г.”8, Димитър Сирков “Външната политика на България 1938-1941 г.”9.
През 80-те години набраната инерция продължава да дава добри резултати за осветляването на българската външна политика през войната. Публикувани са книгите на: Илчо Димитров “Англия и България 1938-1941 г.”10, Георги Марков “Българо-германски отношения 1931-1939 г.”11, Витка Тошкова “България в балканската политика на САЩ 1939-1944 г.”12, Людмил Спасов “Българо-съветски дипломатически отношения 1934-1944 г.”13
След 1989 г. пропартийният патос рязко секва, но в някои исторически съчинения се замества със също толкова непрофесионалната негова противоположност - антикомунистическия тон. След промяната от 1989 г., с най-голяма полза за българската историческа наука е публикуването на редица дневници и спомени на съвременници на събитията от края на 30-те до средата на 40-те години. Един от най-важните извори за българската външна политика е дневникът на Богдан Филов, който изненадващо вижда бял свят още преди 1989 г.14 През 90-те години са публикувани такива важни свидетелства, като дневниците на Първан Драганов15, Евдокия Филова16, Любомир Лулчев17, Георги Димитров18, ген. Никола Михов19. Издадени са и много спомени, сред които се открояват тези на Стойчо Мошанов20 и Константин Муравиев21.
Настоящото изследване има за цел да покаже външната политика на България от 1938 г. до 1944 г. през погледа на българската историческа литература. То е опит да се разкрие начинът, по който различните исторически съчинения разглеждат историческите събития в зависимост от времето, когато са писани. При съпоставянето на противоречащи си исторически съчинения приоритет е даден на историческата истина. Изложението започва със събитията една година преди официалното избухване на Втората световна война, като основната идея е да се проследи последната част от българския път до голямата война. За начална дата е избран 31 юли 1938 г., когато се сключва Солунското споразумение и най-сетне България си поема дъх след наложения й през 1919 г. Ньойски диктат, според който България губи изконни свои земи и трябва да плаща непосилни репарации. Това внася голяма доза предопределеност в българското отношение към държавите-победителки от Първата световна война. Горна граница на изследването е 28 октомври 1944 г., когато се подписва Московското примирие между България и Антихитлеристката коалиция. На практика още след политическата промяна от 9 септември 1944 г. България се ориентира към тясно сътрудничество със СССР и каузата за разгром на нацистка Германия. Със сключването на Московското примирие тази българска позиция е официално призната от победителите.
Структурата на книгата се състои от четири глави, обособени по предметно-хронологичен принцип. Първата глава обхваща времето от 31 юли 1938 г. до избухването на войната. Втората е посветена на периода от началото на войната до присъединяването на България към Тристранния пакт. Третата глава разглежда събитията от 1 март 1941 г. до лятото на 1943 г., когато се очертава обратът в хода на войната. Последната глава проследява българската външна политика през годината, в която страната се управлява от Регентски съвет и от правителства, които трудно се ориентират в динамичната международна обстановка. На читателите оставям оценката доколко целите, които тази книга си поставя, са постигнати и дали съм успял безпристрастно да очертая външната политика на България през Втората световна война, представена на страниците на българската историческа литература.
БЕЛЕЖКИ КЪМ УВОДА
1. Михов, М. Борбата на СССР за мир на Балканите в началото на Втората световна война и България. - Военно-исторически сборник, 1953, кн. 4.
2. Михов, М. Борбата на СССР за предотвратяване на хитлеристката агресия на Балканите по времето на Втората световна война. - Военно-исторически сборник, 1954, кн. 1.
3. История на България. Т. 2, С., 1955, с. 876.
4. История на България. Второ преработено издание. Т. 3, С., 1964, с. 380.
5. Генчев, Н. Външнополитическата ориентация на България в навечерието на Втората световна война - септември 1938 - септември 1939 г. – ГСУ, 1968, Т. 61, кн. 3.
6. Генчев, Н. Външната политика на България през началния период на Втората световна война 1939-1941 г. - ГСУ, 1970-1971, Т. 63.
7. Тошкова, В. България и Третият Райх 1941-1944 г. С., 1975.
8. Димитров, И. Българо-италиански политически отношения 1922-1943 г. С., 1973.
9. Сирков, Д. Външната политика на България 1938-1941 г. С., 1979.
10. Димитров, И. Англия и България 1938-1941 г. С., 1983.
11. Марков, Г. Българо-германски отношения 1931-1939 г. С., 1984.
12. Тошкова, В. България в балканската политика на САЩ 1939-1944 г. С., 1985.
13. Спасов, Л. Българо-съветски дипломатически отношения 1934-1944 г. С., 1987.
14. Филов, Б, Дневник. С., 1986.
15. Мишков, Г., Т. Добрианов. Дневник на Първан Драганов. С., 1993.
16. Букарева, Л. Дневника на Евдокия Филова. С., 1992.
17. Лулчев, Л. Тайните на дворцовия живот. Дневник 1938-1944 г. С., 1992.
18. Димитров, Г. Дневник - 9 март 1933 г. - 6 февруари 1949 г. С., 1997.
19. Билярски, Ц. Генерал-лейтенант Никола Михов. Дневник - 19 септември 1943 - 7 септември 1944 г. С., 2004.
20. Мошанов, Ст. Моята мисия в Кайро. С., 1991.
21. Муравиев, К. Събития и хора. С., 1992.
Книгата във файл yanev.zip 158121 байта.
Upload nov 16 2006