Човечен ръководител

Срещнал съм се с него през лятната ваканция на 1958 година. Тъкмо габровският клон на "Успех" се беше преместил в трикотажния отдел на текстилния техникум. Имах представа за разположението на вътрешността и двора. Учил съм в този техникум. Запозна ни Ненко Семов, мисля, че беше секретар на младежката организация. Бях студент по право трета година и имах някакво особено самочувствие на младеж, който идва от столицата и университета... Иван Илиев ми изглеждаше твърде обикновен човек, говореше тихо и спокойно. По онова време беше избран за партиен ръководител. По-късно става управител на клона. През юни 1959 година Третият съюзен конгрес го избира за председател на Съюза на слепите в България. През есента на 1959 година отново се срещнахме. Беше в голямата стая към двора на съюзния апартамент на пл. "Славейков" 1. Посрещна ме любезно. В "кабинета" му работеха и други служители. Така започна скромно своята кариера на първи ръководител на Съюза на слепите. Неговите качества на разумен и уравновесен организатор е оценило Министерството на народното здраве и социалните грижи заедно с партийното ръководство на Габрово, за да бъде издигната кандидатурата му.

През Втората световна война, още през 1941 година той е бил секретар на РМС в родното си село Кавлак, Великотърновско. Роден е на 20 януари 1923 година. По това време е работил в местната мелница. Заради нелегалната му дейност е осъден и пратен в затвора в Шумен и Варна през 1942 година. Там силно намалява зрението му в резултат на изтощение. Във варненския затвор слуша лекции от изтъкнати по онова време личности, които в по-късни времена, при социализма, стават ръководители на окръжни комитети на БКП, висши държавни служители. Негов близък беше известният проф. д-р Александър Янков, преподавател в СУ "Климент Охридски" по международно право. Спомням си как по-късно, през 70-те години при една среща с Иван Илиев, на която и аз имах възможност да присъствам, ни разказваше как в качеството си на български посланик в Лондон е връчил акредитивните си писма на английската кралица Елизабет ІІ. На този разказ Иван Илиев се усмихваше тихо. Това беше присъщо на неговия начин на реакция. Политическият му актив и работата му с хората в габровското предприятие наистина са натежали при издигането на неговата кандидатура. За това е спомогнал и опитът му като кмет на родното му село и председател на местната кооперация, когато окончателно изгубва зрението си. След 1959 година под ръководството на Иван Илиев Съюзът на слепите в България пристъпва към едно строителство, непознато за онова време. Той, заедно с Желязко Пеев, Тодор Шошев и ръководството на съюза, изгражда едно дело, което и в днешните времена носи доходи на ССБ. Те възприемат за образец Всерусийското общество на слепите. Започват строежа на жилищно-производствени комплекси за слепите, както и производствени филиали в някои от по-големите градове. Идеята е окончателно заимствана след тяхното посещение на руската организация през 1960 година. Изпълнителното бюро на съюза (днешния Управителен съвет според новия устав), и Централния съвет на ССБ приемат една широка строителна програма. По-късно председателят Илиев сам ми е казвал: "Когато ходех в министерството при моите ръководители и в съответните органи на правителството, те ме гледаха учудено и ме питаха не е ли много нереално това... А в нашата дирекция, пред която бях длъжен всяка седмица да ходя и да докладвам за това, което сме извършили и това, което предстои да правим, ми казваха: "Илиев, ти си един фантазьор." Да, но този химерен замисъл в течение на годините се превърна в действителност. Започна се и се завърши строителството на производствени и жилищни сгради, на общежития и културни домове във Варна, Дряново, Пловдив, почивните станции в Обзор и Дряново. Столицата бе оставена за по-късно, тъй като съюзната сграда на "Найчо Цанов" 172 по онова време беше достатъчна за капацитета на софийското предприятие. Разбира се, направи се и първата копка на комплекса през юни 1973 година.

Опознах отблизо председателя Иван Илиев още когато бях заместник-председател на районния съвет в столицата. Имах шанса да бъда привлечен в неговия екип през декември 1971 година в качеството ми на негов заместник. Тогава вече Иван Илиев се беше утвърдил като ръководител, имаше общественото признание не само в страната, но и в чужбина. Нашата организация беше приета в Световния съвет за благополучие на слепите. На неговите форуми Иван Илиев оглавяваше българската делегация в Лондон и Делхи, в Сан Пауло, Бразилия, посещаваше организации на изток и запад. През 1974 година бе избран за вицепрезидент на Регионалния комитет за Европа към Световния съвет. По онова време имаше две световни организации, които по-късно се обединиха в Риад, Саудитска арабия, и създадоха днешния Световен съюз на слепите.

През 1974 година нашият съюз бе организатор на големи лекоатлетически игри на представителни отбори от бившите социалистически страни. Проявата се състоеше във Варна и в нея взеха участие повече от 220 чужденци. Тогава се зароди идеята да бъдем инициатори за учредяването на една международна организация за спорта на слепите. На съвещанието в Двореца на спорта присъстваха ръководители на спортните делегации, сред които беше председателят на слепите и слабовиждащите на ГДР и секретар на европейския регионален комитет д-р Хелмут Пилаш. Така по негова инициатива и решение на регионалния комитет в паркхотел "Москва" - София през март 1975 година бе формирана Европейската регионална комисия за спорт, оглавена от българския председател.

Под ръководството на Иван Илиев се основаха редица съюзни организации на слепите в цялата страна. Те съвпадат със седалищата на днешните окръжни градове. Той полагаше грижи за развитието на студиото към читалище "Луи Брайл". Сключи договор с организацията на слепите в Германия за доставка на първата съвременна брайлова печатна машина. Насърчаваше образованието и спорта на младите хора. Подкрепяше инициативите на своите сътрудници и кадрите от цялата страна. С благия си характер намираше подход към тях.

Наблюдавал съм го на заседанията на ръководството. Имаше търпението да изчаква и изслушва мненията на всички. Накрая извличаше общото решение. Авторитетът му в оня период беше безспорен. Дългият му престой на кормилото обаче водеше и до други последици. По-младите и образовани слепи смятаха, че е време съюзното ръководство да се поеме от друг ръководител с висше образование. Те не му спестиха компрометиращи изложения до Централния комитет на БКП. Както се шегуваше самият Иван Илиев, когато бил на посещение в Германия и шефът на тяхната организация го запитал какво образование има, той шеговито и с усмивка му отговорил "Завършил съм политическа академия". Трябва да кажа, че той четеше непрекъснато. Вземаше чанти с ленти, а секретарката му и служителите го запознаваха с документи на политическата власт и правителството.

Около уволнението на двамата диригенти се създаде напрежение. Разбира се, и в провинцията е имало неудовлетворени амбициозни хора. Освобождаването на първия заместник-председател на съюза Константин Гайдаров през януари 1975 година доведе до бързо ускоряване на събития, които се превърнаха в лична драма за Иван Илиев. Той допусна и една грешка в своите взаимоотношения с Петко Стайнов. Неговата симпатия беше на страната на младия диригент, докато академикът поддържаше своя ученик - главния диригент Михаил Карамихайлов. Стоян Бабеков беше член на бюрото на ССБ в периода от 1967 до 1971 година. Неправилното уволнение на двамата доведе и до намесата на акад. Петко Стайнов. Той е сезирал най-висшето политическо и държавно ръководство да вземе отношение по съюзните дела. Докато в миналото композиторът е смятал Иван Илиев като шанс за съюзното ръководство, след уволнението на неговия ученик нещата се преобърнаха. Във върховното политическо ръководство са постъпили многократни изложения, докато се стигна до заседанието на бюрото в началото на юни 1975 година, на което присъстваха зам.-министърът на труда и социалните грижи Георги Георгиев, заместник завеждащият икономическия отдел на ЦК на БКП Петър Цеков, инструкторът от отдела Йордан Божилов и директорът на Социални грижи Цветана Маринова. На това инфарктно заседание бе прочетено общо становище на представителите на политическата и държавна власт, че са допуснати сериозни политически и организационни грешки в работата на председателя. Дотогава беше натрупан фактологически материал и бяха поискани мненията на членовете на ръководството поотделно в икономическия отдел на ЦК на БКП. По онова време този отдел наблюдаваше дейността на нашия съюз заедно с министерството. Преобладаващата част от членовете на ръководството се опитаха да защитят своя председател, но се получи пробойна. Някои от нас го упрекнаха открито в грешки и дори предложиха да му се намери работа след освобождаването. Интересно е, че има съхранен магнетофонен запис на част от заседанието. Спомням си с каква горчивина и вълнуващ глас Иван Илиев каза, че става жертва на една неоправдана политическа интрига срещу него. На самото заседание се прие да бъде свикан извънреден пленум на Централния съвет за освобождаването на Иван Илиев. По-късно съм чувал, че официалните лица според тяхната версия са искали само да проучат мнението на ръководството и да поискат наказание за неговия председател. През следващите дни аз последен бях извикан в ЦК. Очаквах, че ще ми съобщят, че следва също да бъда изведен от ръководството. В продължение на половин час те ме изслушаха и заключиха: "Вие поддържате вашия председател, но трябва да знаете, че и Вие носите политическа отговорност. Ние преценихме, че трябва да водите пленума за освобождаването на вашия председател и избора за председател на другаря Тодор Шошев." Заедно с Иван Илиев бяхме политически порицани от Димитровския комитет на партията на заседание на районния комитет на БКП. Ще подчертая, че самият той беше член на този комитет и на Националния съвет на Отечествения фронт. Беше редно ръководителят на Съюза на слепите в България да участва в политическите структури на страната, което му даваше възможност да лобира за интересите на слепите хора. Това беше правилна политика на съюзното ръководство и тя намираше приложение в цялата страна. Изпитвах дълбоки душевни терзания. Аз оставах, а Иван Илиев, с когото работех и бях щастлив, че заедно с него правим нещо за слепите хора, беше принуден да си отиде. В сградата зад ССБ, в един клуб на ОФ, се състоя този тъжен пленум. Спомням си, че когато се връщахме от него с Цветана Маринова, тя ме водеше. След завоя до входа на ССБ тя се разтресе и с глас заплака. Това беше израз на сърцето й и на нейната съвест. С това ме спечели за цял живот. Трагикомичното беше, че новият председател запечата кабинета на Иван Илиев веднага след пленума. Той остана при мен и моите колеги от отдела. Привечер го закарахме вкъщи. Така започна отливът от него. От ония, които му се кланяха и разчитаха на него, дори и тези, с които е пътувал до чужбина. Благ и добродушен, той прие тази своя нова участ. Знам, че ходеше до своите приятели в Дряново, а там все още бяха останали такива. Имаше ръководители, които се страхуваха от срещата с него. Това е политическата съдба на падналите от власт.

През 1978 година председателят Янаки Градев направи един добър жест към Иван Илиев, като предложи на местните власти в Русе да бъде издигнат за директор на предприятие "Успех". Аз имах честта да го представя пред трудовия колектив. За него това беше ново възраждане. Там той се пребори със себе си отново, завърши средно образование и с гордост сподели радостта си по телефона. Той доказа, че и в сериозна възраст човек може да се учи и успява. Ние отпразнувахме през 1973 година неговите кръгли 50 години. Гръмнахме шампанско и го поздравявахме, а той беше щастлив. Случи се така, че през 2003 година на 20 януари в ССБ бивши негови съратници заедно с председателя Васил Долапчиев, членове на ръководството и директори на ПП "Успех" го поздравихме за неговата 80-годишнина. Между тези два върха на неговия живот протекоха събития, които бяха поука за Иван Илиев и нас, неговите следовници.

Жалко, че изолиран и отделен от семейството си почина самотен на 20 декември 2005 година в родната си къща в село Кавлак. Напусна ни един благ и човечен ръководител на Съюза на слепите, който посвети всичките си сили за успеха на нашето съюзно дело.

Декември 2005 г.

Обратно към съдържанието.

Книгата във файл karafezov.zip 164237 байта.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com