Усмивката на Холянов

Истанбул, 18 април 2006 година. Международен фестивал на детската песен. Залата аплодира българския състав "Усмивки". Това са слепи ученици от софийското училище за деца с нарушено зрение. Усмихнат е и техният диригент. Това е композиторът Георги Холянов, преподавател в училището. Какво ли мисли в този миг той?

Не са отлетели напразно неговите шест десетилетия. Изпълва ги на 10 юли 2006 година. Роден е в Пещера. Когато е бил на една година, семейството му се заселва в Ракитово. По безкрайните поляни на Родопите баща му е отглеждал овце. Имал е мандра. Хлопатарите, песента на птиците, мелодията на кавала са първите звуци, проникнали в душата на малкия Георги. Когато бил на осем години, пада от високо. От удара се отлепват ретините на очите му. Приложеното лечение отдалечава пълната слепота. Родителите му го изпращат в училище "Николай Островски" - Варна. Там завършва осми клас и допълнително още една година професионална квалификация за кошничар. Когато бил във втори клас, родителите му купили акордеон, нещо рядко срещано сред връстниците му. Това е първият му досег до музикален инструмент. По всяко време свири. Разтягат акордеона и неговите съученици. През толкова много ръце е минал, че накрая се поврежда. Георги започва да свири на пиано. Негови любимци стават Бийтълс, Елвис Пресли. Постоянно слуша по радиото техни изпълнения. Рок и попмузиката го завладяват. През 1963 пристига в Пловдив, постъпва на работа в предприятието на слепите "Успех". Бил е на 17 години и скоро окончателно изгубва зрението си. Плете дамаджани, изработва меки папки, работи в куфарния цех. Вече умее да свири на няколко инструмента. Работи като музикант и певец в ресторант. Записва се в средното музикално училище в Пловдив. Успешно го завършва. Дарбата му получава признание. С любов и уважение по пеене го обучава Елена Вапцарова, а по пиано - Бистра Шопова. Талантът му го отвежда и в музикалния факултет на Пловдивския университет, сега Българска музикална академия - Пловдив. Негови преподаватели са били професорите Калина Жекова по пеене и Анастас Славчев по пиано. Успоредно с работата си сформира музикална група в предприятието, с която печели награди на съюзни фестивали на ССБ. Георги Холянов е утвърден и признат музикант и художествен ръководител. В Пловдив започва да композира и да изпълнява свои творби.

През 1981 година се премества в София. За кратко време пее в професионалния хор на слепите, а от есента на същата година е назначен за редовен учител по музика в софийското училище за деца с нарушено зрение. Там разгръща своите творчески сили. Създава четиригласен хор и тамбурашки оркестър. Ръководи естраден състав от ученици. Тогавашната директорка Димитрина Витанова му оказва доверие и му създава условия за пълноценна работа. Георги пише песни и инструментални творби, а те се изпълняват от хора и съставите на училището. По-нататъшното развитие в творческата дейност на диригента е организирането на състав "Усмивки" през 1997 година. Детската формация получи популярност и на два пъти е носител на най-високата награда за младежко и детско творчество в столицата. Песните на композитора се запяват от детски състави в различни краища на страната. "Усмивки" участват в многобройни концерти от училищната сцена до подиума на НДК. Вече излязоха четири техни компактдиска - "Моята кукла Барби", "С баба на мач", "Магаренцето Влади", "Моята Барби винаги е с мен". На път е да излезе пети диск - на синтезатор Георги изпълнява своя музика за релаксация. Заглавието е "Споко".

По телевизията и по радиото могат да бъдат чути песните на "Усмивки". Някои от тях имат клипове. Излъчвани са предавания и филми за състава и композитора. С песните на Георги български представители са участвали в Италия и Румъния. През 1995 година на международния фестивал в град Варна с песента "Варна" Йорданка Христова печели втора награда. На следващата година певицата е премирана на международния фестивал "Бургас и морето" с песента "Спри". През 1997 година отново в Бургас награда печели и Маргарита Хранова с песента "Море". Росица Кирилова също изпълнява песни на Холянов.

"Имам две незабравими срещи с Петко Стайнов. Изпитах голяма радост през 1968 година, когато го посетих. Бях щастлив да разговаряме продължително върху музиката. Той ми даде много ценни съвети, които никога няма да забравя. Аз му представих четиригласни песни, изпълних ги на пианото. Тогава той спокойно ми каза, че това са песни по-скоро от попмузиката и че там е моята дарба, където да насоча усилията си. Веднъж се срещнах и с Панчо Владигеров. Той спомена за Петко Стайнов, че е вторият след Моцарт с необикновена музикална памет. Това ми направи силно впечатление, ето защо го споменавам."

Всички познаваме Георги Холянов с неговата лъчезарна усмивка. Той излъчва одухотвореност, интелигентност, сърдечност. "Аз винаги съм обърнат с лице към хората, уважавам техните разбирания, възприемане на околния свят, музикалните им предпочитания. За мен са от значение взаимоотношенията между хората. Мисля, че човек вижда с душата и сърцето си." Думите на Георги Холянов са искрени. Откъде ли извира тази чистосърдечност? "Сутрин, когато се събуждах, моята майка ми казваше: "Усмихвай се, Георги. Никой не ти е виновен за твоите грижи. И нека тая усмивка създава добри чувства на хората към теб." Тази нежност и обич на майка си Георги е вградил в своята душа и пренесъл в творчеството си.

"Моят корен идва от Егейска Македония, от град Грамости. В началото на ХVІІІ век в този район е пристигнал католическият мисионер от Испания Холеан де Лармосос. Той се оженва за далечната ми прабаба. Тя е била армънка. Така се създава родът на Холянови, от който е баща ми. Населението от този край през ХVІІІ век е било подлагано на геноцид от турците. Избити са 30'000 души. Десетки хиляди се разбягват по различни краища на Европа и света. От нашия род имаме роднини дори в Австралия и Нова Зеландия. Правил съм проучвания за това в библиотеката в Скопие."

До Георги Холянов неотлъчно е неговата съпруга Гергана. Тя е филолог. Преподава български език на чуждестранни студенти. Много пъти е със съпруга си и детския състав и ги подпомага при техните изяви. Нейната ръка е не само подкрепа, но и вдъхновение.

"Може да има такъв момент, но аз не чакам вдъхновението, просто всеки ден работя системно. Моите песни са 130. Ще продължа да пиша предимно поп и развлекателна музика."

На добър час, маестро! Честит юбилей! На многая лета!

Юли 2006 г.

Обратно към съдържанието.

Книгата във файл karafezov.zip 164237 байта.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com