Из летописа на Съюза и читалището на слепите

Обединение на дружествата на слепите

Навършва се половин век от този акт. На 12 март 1951 г. съществуващите тогава дружества "Тъмнина" на пострадалите от войните и "Мрак" на изгубилите зрение в производството провеждат своите отчетни събрания, на които избират делегати за обединителния конгрес. На същата дата се е състоял и XІ конгрес на Съюза на слепите, чиито делегати са избрани през юли 1950 г. на неговия Х конгрес. Обединителният конгрес е свикан на следващия ден - 13 март 1951 г. в Дома на правниците на ул. "Пиротска", София. Дневният ред е предвиждал сливането на организациите, приемане на бюджет и насоки на дейността.

Обединението е предшествано от един продължителен процес. Дружество "Тъмнина" е основано през 1920 г. Редиците му се попълват от пострадалите по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Дружеството на цивилните слепи е учредено следващата година. В него са членували слепите по рождение или ослепели от болести.

През 1922 г. възниква Дружество за покровителство на слепите с председател акад. Константин Пашев и секретар - слепият майор Илия Минков (син на възрожденеца Тодор Минков). През 1931 г. е регистрирано Дружеството на ослепелите от трудова злополука.

Най-голямото измежду всички тези сдружения е било Съюзът на слепите. Така се е преименувало Дружеството на българските слепи през 1946 г. на неговия VІІІ конгрес.

Ние преценяваме като положителен акт съединението на всички организации на и за слепи в България. Но заедно с тази оценка не трябва да се прикрива историческата истина за събитията. Още на 28 декември 1944 г. тогавашният министър на вътрешните работи Антон Югов със заповед номер 215 отстранява законно избраното ръководство и назначава лично той ново ръководство на Дружеството за покровителстване на слепите в България, без да се съобразява с неговия устав. В заповедта е наредено "да изземат архивата, касата, печата и всички имущества на дружеството" (из а.е. 274 от Държавен архив). Така е ликвидирана една организация под патронажа на княгиня Евдокия, в която са членували личности като Екатерина Каравелова, съпруга на Петко Каравелов, убитият от Народния съд регент ген. Никола Михов, писателката Фани Попова-Мутафова и др. Всъщност организацията продължава да съществува формално до 1949 г., когато се влива в дружеството на слепите.

В годините след Втората световна война е силна тенденцията към интеграция на организации на слепите. Постигането на тази цел обаче не минава гладко. Съпротивата е голяма от страна на ръководствата на дружествата "Тъмнина" и "Мрак". Представители на Националния съвет на ОФ са полагали нееднократни усилия да ги убеждават в необходимостта от обединението (на 5 февруари 1950 г. НС на ОФ е приел препоръка за обединение на дружествата). Достигнало се е до намесата на властите и висшия партиен орган:

"Решение на ЦК на БКП:

Централният комитет на Българската комунистическа партия, отдел "Секретариат" - 28 юни 1950 година, София.

До другаря Терпешев,

До другаря Ф. Козовски

До другаря А. Стойков

Препис от номер 755 на Секретариата на ЦК на БКП от 29 юни 1950 година.

Първо - Съюзът на слепите в България, дружеството "Тъмнина" на ослепелите от войните, дружеството "Мрак" на ослепелите работници от злополука в производството, да се слеят и образуват единен Съюз на слепите в България, който да подпомага народната държава във всестранните й грижи за слепите - трудоустрояване, обучение, образование и социално подпомагане на слепите и да провежда идейно-възпитателно и културно просвещение сред слепите.

Второ - В Съюза на слепите в България да не се създават секции за отделните категории слепи, а в централното ръководство на съюза да има отдели за слепите от войните и за слепите от злополука в производството, които да се грижат за подработването на специфичните въпроси на тези категории слепи.

Трето - Съюзът на слепите в България да се контролира и подпомага във всекидневните му работи от Министерството на труда и социалните грижи. (кн. 1, септември, "Животът на слепите", 1950)

За осъществяване на цитираното решение са били нужни още осем месеца. Това доказва, че съпротивата наистина е била силна. На това място ще си позволя една асоциация с обединението на Германия през ХІХ век, което Ото Бисмарк е постигнал с "желязо и кръв". Разбира се, всичко това е относително и сравнението е само условно.

Идеи за обединението са изразявани още преди Втората световна война. Обективната необходимост от обединение на сдруженията нашият знаменит съсъдбеник Петко Стайнов е изложил през 1941 г. Тогавашният министър на вътрешните работи Габровски е пожелал да се посъветва с директора на Народната опера и вече известен композитор. Поводът са били настъпилите конфликти в ръководството на дружеството на слепите, както и търканията между другите техни организации. В отговора си Петко Стайнов пише: "Аз също намирам, че неестествен е големият брой на дружествата на слепи, но това явление можем да си обясним само с изложените по-горе причини. Знае се, че основаването на тези дружества е могло да стане единствено с разрешението и одобрението на Министерството на вътрешните работи и Министерството на народното здраве. И ако в неговата специална служба е имало добро разбиране на това дело, правилно преценяване на нуждите му и една основна ръководна идея при удовлетворяването на тези нужди, нямаше да стигнем до днешната раздробеност в организациите, резултат от дейността на центробежните елементи в тях."

По-горе в писмото си той обосновава самопомощната роля на сдружението на българските слепи, защитата на техните интереси, както и нуждата от единението на дружествата "Покровител" и "Мрак". Според него дружеството "Черен поглед" е "случайно дело на също така случайни личности. Никакви особени нужди не оправдават отделното му съществуване, и то трябва също така да се слее с Дружеството на българските слепи." Трябва да се подчертае, че такова дружество не е било никога официално регистрирано и затова то не е имало свои представители на обединителния конгрес през 1951 г.

Би могло обаче от днешно гледище да се преоцени тезата в посоченото писмо на академика, където той пише: "Дружеството "Тъмнина" на ослепелите от войните, имащи военноинвалидни пенсии по своя характер и по поставените му задачи трябва да бъде отнесено към общия съюз на пострадалите от войните, който е най-естествената среда за него и който трябва да се нагърби със защитата на интересите на тази категория слепи." Казвам от днешно гледище, защото в Германия има отделна организация на ослепелите от войните. Що се отнася до България, не разполагам с данни да има още живи слепи, които да са изгубили зрението си на фронта по време на Втората световна война.

На обединителния конгрес са присъствали 91 делегати от Съюза на слепите, 19 от дружество "Тъмнина" и 16 от "Мрак". Ръководното бюро на конгреса е било съставено от тримата председатели на тези организации - Стефан Ненков, Иван Крачунов и Добри Ников.

Със ставане на крака и продължителни ръкопляскания е прието решението за обединението, провъзгласено от Стефан Ненков. Организацията е наречена Общ съюз на слепите в България. Приема се нов устав и бюджет за годината, план и резолюция. Избрано е висше управително тяло от 11 души и ревизионна комисия от 5 души. Председател на съюза става Стефан Ненков, а заместник-председатели - Кирил Костов (от цивилните слепи), Константин Гайдаров (пострадалите от войните) и Стефан Бучакчиев (пострадали в производството). За секретар е бил избран Стойчо Милчев.

Обединението има изключително значение за делото на слепите в България. Като единствена организация на слепите съюзът е защитавал с успех техните културни и социални интереси. Благодарение на редица държавни актове той се превръща в най-големия работодател за слепи в страната. Преминава на самоиздръжка и набира значителни средства от собствените си предприятия за инвестиция - към 1989 г. основните му и оборотни фондове са надхвърлили 200 милиона лева. Покрива нуждите на културната дейност, поддържа фоностудио, печатница, библиотеки. Очевидно при новата ситуация съюзът постепенно променя своите функции. Той трябва да се превръща все повече в една правозащитна организация.

Днес има десетина фондации и асоцации на и за слепи в страната, които изразяват и защитават специфични техни потребности. До социално-икономическата промяна у нас през 1990 г. в делото на слепите като самостоятелни организации са съществували само ССБ, НПК на слепите и читалище "Луи Брайл". При новите обществено-икономически условия нараства необходимостта от самопомощ и солидарност между слепите. В това отношение е голяма ролята на съюзните ръководни органи и ръководители, които трябва да дават нравствен пример и полагат грижи за решаване проблемите на своите членове. В далечното минало не е имало организационен и стопански елит, който да се е отличавал от редовите членове. Безспорно, единството в организационно отношение играе важна роля пред държавата и обществото. Не по-малко значение обаче имат вътрешните връзки между членовете и избраните ръководства и атмосферата на взаимно доверие. Точно това е основополагащият камък в здравината и единството на една организация.

От дистанцията на времето можем да бъдем убедени и сигурни в правотата на обединението на организациите. През изминалите десетилетия то донесе своите плодове. Днес то трябва да се отстоява с грижа към нуждите на слепите хора. В обществения живот не може да има празнота. Тъкмо необходимостта от защита на обществения интерес на слепите е създала тяхната организация.

2001 г.

Обратно към съдържанието.

Книгата във файл karafezov.zip 164237 байта.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com