Четем - значи живеем

Неизмеримо е удоволствието в миг на вътрешна потребност да посегнеш към лавицата и да извадиш желаната книга. Какво по-голямо блаженство от това, след изнурителен ден да се пренесеш в един друг свят. В такова състояние душата ти жадно се вкопчва в мислите и чувствата на твореца, за да се пречисти и обнови, за да намери нов брод към идващото време. Да се връщаш към Дон Кихот, към горенето на Петьофи или при пасторалните картини на Елин Пелин е като потапяне в свежа вода през зноен ден.

Един път в приятелски кръг спорехме. Искахме да си отговорим кое има по-голямо значение за хората - книгопечатането, изобретено от Гутенберг, или откриването на очилата. Книгата, този най-могъщ мост кьм културата, това средство, което свързва хиляди и милиони хора с мислите и идеите на автора и ни кара с толкова трепет да се докосваме до неговото сърце и ум, е неотделима от нашия живот. Днес никой не може да си представи своето съществуване без нея. Когато се изтърколят годините и очите отслабнат, когато буквите и редовете се превръщат в шевици, идват на помощ очилата. Сега за миг си представете, че сте лишени от това най-човешко и естествено право да посегнете към лавицата, да прелистите и погледнете познатата страница, да не могат да ви помогнат и очилата да сторите това. Тогава изведнъж всичко ще стане пусто. Животът ви ще заприлича на реещ се в безкрайната вселена, излязъл изпод контрола космически кораб. В нашата епоха на информационен бум, когато изображенията на образи и символи ни заобикалят на всяка крачка, когато нашето обучение, труд или бит са немислими без тях, слепотата става по-страшна и несправедлива.

Преди хилядолетия песните и легендите, епосът са се предавали от уста на уста. Днес всеки поема своята глътка знание и красиво слово от океана на книгите, екрана и дисплейните устройства. Така зрението става по-скъпо от всякога. И вероятно през следващото хилядолетие неговото значение ще нарасне още повече.

Преди 160 години французинът Луи Брайл изобрети релефното писмо. Не само Франция, която положи останките му в Пантеона на безсмъртните, но и поколения слепи от всички краища на света с благодарност се прекланят пред изумителното дело на своя събрат по съдба. Изпъкналото шестточие посредством осезанието преведе на слепите хора книгата, открехна вратата към колосалните натрупвания на човешкото знание. За съжаление това незаменимо средство, този тактилен начин на четене остава почти недостъпен за възрастните късно ослепели хора, както и за тези, чиито пръсти са загрубели или не притежават онази сетивност за едно по-бързо и по-леко опипване. За тази преобладаваща част от слепите печатаното слово, което ни съпровожда вредом, оставаше все още блян. Тази изгаряща вътрешна нужда намери своето осъществяване в развитието на науката и техниката.

Така, както семето търси почвата, така, както искрата превръща в пламък горивната смес, закономерният стремеж се превърна в действителност благодарение на звукозаписа. Радиото беше първият предвестник на това явление. То откри възможността едновременно много хора и всеки поотделно да слуша прочетен текст. През двадесетте години и до средата на нашето столетие грамофонната плоча запечата човешкия глас върху малкия диск.

В различни страни бе записана литература. Възникна говорещата книга, тази нова форма на писаната реч, облечена в гласа на диктора. Своето истинско въплъщение говорещата книга получи в изнамирането на магнитния запис. Възможността да се записва и възпроизвежда прочетеното веднага направи магнитната лента безценно средство за информация, проводник, по който да протича токът на човешко знание. Милиони слепи получиха нов достъп до света на книгата, този верен приятел в самота и размисъл, събеседник, съветник в живота. Кой не е търсил отговор на загадките, упование в мисълта на светли умове?! Нима можем да си представим и нашия живот без брайловата и говорещата книга?!

Слепотата е страшна не само защото покрива в мрак обкръжаващия свят, не само защото ни прави зависими, но и защото ни отнема възможността да четем, и то тъкмо днес, когато това е нужно повече от всякога. И ето ние имаме един малък фар, който ни води през тъмата на деня и безсънието на нощта към красотата на мисълта и словото.

Познавах инженер със заслуги за прокарването на втората железопътна линия през Искърския пролом. Напълно сляп и прикован на легло, той преживя последните осем години от живота си единствено с говорещата книга. Стотици измежду нас със затаен дъх са се вслушвали в текста, търсейки разтуха и отговор на въпросите. Тогава в тишината наистина един глас съживява книгата, води ни по нейните страници - от монолога към диалога, описвайки с топлота и мек тембър картините от повествоването. И ето - тази оживяла книга чрез микрофона има ново измерение. Перото е по-силно от меча. Потвърждението на тази поговорка ще срещнем и при зазвучалото перо, когато буквите се превръщат в слово. Убеден съм, че всеки, който чете, прави това със своя вътрешен глас и навярно това е най-доброто и съвършено четене, без да си подложен на интонационна интерпретация от друг външен глас. Когато двата гласа се слеят, когато се постигне хармония, ние мислено благодарим на актьора. Изпитваме желание да върнем отново лентата, да вникнем в съдържанието, да се вслушаме в гласа. Това е вече едно предимство пред мимолетното излъчване от радиото.

Хиляди заглавия, десетки хиляди касетки пътуват из цялата страна. Безценното богатство навестява и най-далечния дом, буди надежда и решимост.

Слепотата е присъща на живота. Причините за нея са много - биологични, социални... Вероятно ще има слепи и през следващия век на научно-технически прогрес. Вече се явяват и ще се явяват по-съвършени електронни средства с приложение на лазерни лъчи за съхранение и предаване на информацията. Това ще даде възможност от някакъв център посредством телефонен кабел, радиомагнитни или от друго естество вълни да се получава озвучен текст вкъщи или на работата, сред природата или в космическото пространство.

Едно е сигурно - успоредно със забързаното движение напред все така неизменна ще остане жаждата за повече знания, за правото да подбереш любимото четиво. Защото ако очите ни не виждат, то умът и душата ни никога не трябва да остават слепи. Нека се преклоним пред това неугасимо стремление към светлината, пред онова вътрешно духовно зрение, което подхранва нашата сила и борба за утвърждаване!

Съветският психолог Виготски е писал, че слепотата, преди да бъде преодоляна физически, ще бъде победена социално.

В нашето хуманно общество това е действителност. Хората без зрение учат и работят с успех, свързват се по-дълбоко с духовната култура на народа.

Дени Дидро е казал, че хората престават да мислят, когато спират да четат, и ако тези думи свържем с мисълта на Декарт: "Мисля, значи съществувам", ще имаме пълното основание да направим аналогия и да кажем високо: Днес ние можем да четем - значи живеем!

Списание "Зари" бр. 5, 1986 г.

Обратно към съдържанието.

Книгата във файл karafezov.zip 164237 байта.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com