Гласът

Моята пролет е свързана с идването на славеите. Когато чуя тяхната песен, разбирам, че тя е тук. Птиците - тия Божи създания, чиито многобройни гласове чувам в полето и гората, край морето, навсякъде. Вкъщи котката мяучи, кучето скимти или лае. Искат нещо. Ревът на лъва, на тигъра, на другите животни в зоологическата градина са ме впечатлявали. Викът на делфините ме е поразявал. Сред цялата тази хармония от звуци има един глас, облечен в реч от Бога и природата, от оная непозната мисия, която му е възложила безкрайно много роли. От гальовните думи на мама, надвесена над детската постеля, до желязната воля на командира или виковете при атака. Това са все гласове на онова същество, което е надарено с разум. Човешкият глас, това чудо, което се превъплъщава в най-различни нюанси и разкрива вълнението в душата. Така, както е маска лицето на обиграните картоиграчи, така е равен, снишен гласът на дипломата. Но аз бих искал да слушам онзи глас, звучен и очарователен, на девойката, на красотата, която се лее от сцените, изразена и в усмивката на Павароти или Гена Димитрова. Гласът е творение, което омайва като картината, като флейтата. Може би сред всички музикални инструменти, дори преди цигулката, на върха е той. В него може да се разгадае не само обич или омраза, безразличие или самочувствие. Формата му може да бъде крясък, зловещо заклинание или кристално чисти и благи звуци на нежност и гальовност. Казват, че очите са огледалото на душата. Гласът вероятно ще бъде нейните сребърни звънчета или оръдейните залпове. По стълбицата на нашето развитие човешкият глас се е превърнал в реч. Това велико средство на общуване ни свързва. То е навсякъде около нас. Чуваме го при среща, от екрана, на улицата, на обществени места. Какво е човешкият глас!? Не, не става дума за гласните струни и за онези трептения, които го образуват. Те са заложени в животните, в звука на вятъра, във вълните на морето. За мен човешкият глас е нещо друго. Той е обективирана или скрита мисъл, струна на съвестта или безсрамието. Гласът е двойнствен, външен и вътрешен. И все пак на всичките езици по света неговата тоналност е еднаква, при скръб и радост, при страх и ужас, при нежност и любов. Гласът на човека е онова, което ни омайва и грабва, без което е невъзможен живият език на хората. Когато отваряме книгата, ние пак чуваме гласа на нейния творец. Човешкият глас е трептение от диханието на земния живот и безкрайната вселена.

Обратно към съдържанието.

Книгата във файл karafezov.zip 164237 байта.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com