Мое малко радио

Ти си толкова много в живота ми! Заспивам и се събуждам с теб. Стоиш до леглото ми. Съпровождаш ме, когато съм на път. Надвиваш шума на гората или вълните... Нека ми е простено.

Не става дума за гръмогласно опиянение от високоговорителя. Не, хиляди пъти не! Ти не заглушаваш хора на птиците, благозвучието на природата, онова дивно съприкосновение с вечното и далечното. Ти просто го допълваш. Ти си част от него - онова необикновено продължение на всичко, което ме заобикаля, което чрез теб прониква в стаята ми, в моя малък душевен мир.

Мое радио, ти ме доближаваш или пренасяш във времето и пространството. Какво си ти - човешки глас, песен, музика, вулканичен тътен и ехо от нашия век? Какво си ти - посредник или среща с хората и техните дела, трибуна или форум, вест за интересно събитие, общуване, незрими образи от живота, звук от вселената. Ти преминаваш разстояния и отлиташ в далечни светове и ако срещнеш умни същества, те ще приемат твоите чудодейни вълни, ще разберат човека, тебе - безкрайния мост на всичко сътворено от него. Вълшебните сигнали на човешкия дух, които в миг свързват и обединяват милиони обитатели на нашата мислеща и красива планета.

Мое малко радио, този път ти нежно шептиш стихове. Друг път се редуват актьори, автори. Обикновени хора разкриват съдбата си. И отново знаменитости с примера на своя живот ме разтърсват, вливат вяра, издигат ме високо на нравствените ми криле. Какво си ти - наука, отглас, жива книга. Няма да сбъркам, ако те назова мое училище, мой университет.

В тихите нощи сме пак заедно. За минути с твоя помощ облитам далечни страни, чувам различни езици. Чувам водопади от шумове и сред тях долавям Моцартова симфония, приливи на електронна музика, български хор`а. Настроението сам`о избира станцията - тази, която е в хармония с него и в това приобщаване търси себе си. Съжителството ни е странно. Аз те слушам и потъвам в тебе. Ти откликваш в душата ми. Нашият мълчалив диалог продължава в мислите ми и когато се разделим, ти оставаш в мен. Тогава страданието е по-леко, бодростта - по-силна.

Мое малко радио, радвам се на твоето сътворяване. Да са живи и щастливи в труда си тия, които с ум и сърце те оживяват през денонощието и в нашия напрегнат век ти оставаш незаменимо присъствие, опорна точка за общуване, един от върховете за духовно проникване между народите и културите, между хора и време. Благодаря ти, приятелю мой! Ти ме научи да познавам по-добре човека и света. Ти си частица от моето съществуване. Благодаря ти, мое малко радио!

Това есе е излъчено от БНР на 7 май 1977 г. То е прочетено от автора му с помощта на брайловото писмо. Благодаря ти, мое малко радио!

Обратно към съдържанието.

Книгата във файл karafezov.zip 164237 байта.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com