Може ли да има и позитивни последици от слепотата

Въпросът е странен, дори парадоксален. Мракът, тъмнината са символи на злото.

При една импровизирана анкета с десетина напълно слепи всички единогласно подчертаха, че слепотата им е донесла нещастие, отнела е свободата им, пълния достъп до визуална информация... Те въобще не намират смисъл в поставения от мен въпрос. Самият аз съм изпитал това сътресение. Преди 51 години при мозъчна операция в миг съм ослепял. В по-малка степен това преживяват онези от другарите ми, които се раждат без зрение или в най-ранна възраст го изгубват. Когато имах очи и ми предстоеше да завърша техническо образование, мечтаех да уча по-нататък химия.

Всеки от нас, които присъстваме тук, ще се пита - а какъв би станал в живота, ако имаше нормално зрение. Дали наистина аз бих станал химик или нещо друго? При един приятелски разговор познатият на всички ни Педро Зорита казва: "Ако аз не бях ослепял, може би все още щях да бъда в родното си село. Сега знам осем езика, пътувал съм до всички континенти, имам многобройни приятели." Ще добавя - това е човек с един достойно извървян път. Отново ще се попитаме - дали това се дължи на слепотата, генетичната програма, унаследените качества или случайността... Дали по-друга съдба щяха да имат, ако виждаха Петко Стайнов, Рей Чарлз, Стиви Уондър, Андреа Бочели. Интересно кой от тях какъв би бил, но и този въпрос е безпредметен. От психологическа гледна точка е ясно, че когато слепотата е обективен факт, ситуация, от която не може да се излезе, волята и стремежът се мобилизират и слепият човек се преустройва. Той се приспособява към съществуващата действителност и в нея се развива, сякаш вижда. Може да настъпи и отклонение. В живота има отчаяние, има и прекомерна самонадеяност, свързана с агресивност. А както се знае от науката и практиката, зрението е основното сетиво, което пропуска информацията. Хармонията е човек да притежава всички сетива.

В България популярна беше Ванга. Тя е ослепяла като дете. Учила е в Земун. Прочува се по-късно със своето умение да "вижда" проблемите на отделния човек и да прави предсказания. При нея се стичаха хиляди хора от страната и чужбина. Неотдавна руски учени откриха при мозъчни изследвания на една екстрасенска - Вера Кочовска тъй нареченото трето око (а тя е виждаща), с което тя може да улавя четвърто измерение. На това място ще спомена за вътрешното чувство на нашата котка и куче. Ние живеем в голям панелен блок и когато някой от нас наближи външната врата на входа, котката скача от гърмящия телевизор, за да го посрещне пред вратата на апартамента, а кучето тича на балкона. Доказано е, че животните имат вътрешен механизъм, с помощта на който без да чуват и да виждат, вероятно долавят някакво биополе.

В един друг аспект ще осмислим мъдростта на Аристотел, че човек гледа с очите, но вижда с ума. Наистина виждането е духовен процес, който зависи от подготовката, зрелостта и дълбочината на знанията. Затова писателите могат да открият в живота онова, което ние не сме забелязали. Според съвременния индийски гуру Ошо 95% от енергията изтича от очите. А означава ли, че който не вижда, ги запазва и може да трансформира тази енергия в полезни неща? Означава ли това, че слепият е много съсредоточен в себе си? Поне за себе си мога да твърдя, че когато виждах и сега, си оставам разсеян човек, който си пропилява енергията. Когато виждах, познавах слепи в родния ми град. Казвал съм си: "Боже, добре че не съм като тях." След това станахме приятели. Слепотата ни свърза, както ме свърза с моята съпруга, с моите колеги, с вас, есперантистите. Наистина на нея се гледа със страх и се преценява като нещо по-различно от нормалния ход в живота на човека. Разбира се, никой не я е възпял, но когато тя дойде и няма друг изход, човек си построява живота при новата ситуация. Тогава той ще се наименува Педро Зорита, Харалд Тиландер, Таха Хюсеин, Джон Милтън, Омир...

Лично аз съм чул от устата на руския очен лекар академик Краснов легендата за Демокрит. Той сам си бил извадил очите, за да вижда по-дълбоко и по-далече. Това е легенда и всеки от нас би предпочел да има очи, за да се радва на природата и света, макар че в тях има и грозни неща.

Ако е безспорен фактът, че зрението е духовен процес и че за очите по-голямата част от този свят е невидима - вътрешността на земята, вселената, дори собственият ни характер и организъм, остава шансът в тях да прозрем единствено чрез разума. Може би това е част от отговора на поставения от мен въпрос и утехата да живеем и да продължим да живеем, виждайки всичко онова, което ни заобикаля чрез ума и сърцето.

Този текст е прочетен пред Седемдесетия конгрес на слепите есперантисти в Белград през 2004 година

Обратно към съдържанието.

Книгата във файл karafezov.zip 164237 байта.

Обратно на страницата с текстовете.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com