Мигел де Сервантес Сааведра Знаменитият идалго Дон Кихот де ла Манча На херцог де Бехар, маркиз де Хибралеон, граф де Беналкасар и Банярес, висконт де Алкосер и сеньор на градовете Капиля, Куриер и Бургильос Като познавам благосклонното и почтително отношение на Ваше Превъзходителство към всякакъв вид книги и великодушното Ви желание като светлейши благородник да покровителствате изящните изкуства и особено ония от тях, които не се принизяват да служат на простолюдието, реших да издам "Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча" под закрилата на светлото име на Ваше Превъзходителство, в знак на почитта, която дължа на толкова благородна особа, и Ви моля да го приемете под Ваше покровителство, за да може този труд, макар и лишен от многоценните качества на онова изящество и ученост, с които се отличават трудовете, написани от образованите хора, под сянката на Вашето име да се яви пред съда на онези, които надхвърлят пределите на невежеството си и си присвояват правото да произнасят за чуждите трудове присъди по-скоро строги, отколкото справедливи. Надявам се, че мъдростта на Ваше Превъзходителство ще оцени добрите ми намерения и не ще презре този дребен израз на моята смирена преданост. Мигел де Сервантес Сааведра Пролог Ти, читателю, който разполагаш със свободно време, няма нужда да ти се кълна, за да ми повярваш, че желая от все сърце тази книга, като рожба на духа, да е най-хубавата, най-забавната и най-умната от всички книги. Но, разбира се, не можех да не се подчиня на закона на природата, според който всяко живо същество създава само подобни на себе си. Какво друго бе способен да създаде безплодният ми и не достатъчно образован ум освен историята на един мършав син, съсухрен, своенравен и изпълнен с мисли, по-особени от тези на другите, мисли, които никого другиго не са могли да осенят? Син, роден в затворническа килия, в която всички неудобства си дават среща и всеки тъжен шум е като у дома си? Тишината, мирната обстановка, полската свежест, ведрината на небето, ромонът на изворите, спокойствието на духа често съдействат и най-безплодните музи да се покажат плодовити и да дарят света с рожби, които го радват и ощастливяват. Случва се баща да има грозен син, без никакъв чар, но любовта го заслепява и той не съзира недостатъците му. Напротив, в неговите очи тези недостатъци се превръщат в положителни качества и той го представя под тази светлина на приятелите си. Аз обаче съм всъщност пастрок, а не роден баща на Дон Кихот и не ще вървя по течението. Не ще те моля, скъпи читателю, така както другите го правят, едва ли не със сълзи на очи, да извиниш или да отминеш недостатъците, които ще забележиш в тази моя рожба. Ти не си сродник, нито приятел на моя герой. Имаш ум в главата си и можеш да преценяваш нещата не по-лошо от всеки друг. В своя дом ти имаш право да се разпореждаш така, както кралят с държавните работи. Сигурно ти е известна поговорката: "Под плаща си и краля убивам." Всичко това ти развързва ръцете и те освобождава от всякакво задължение и принуда, така че ти можеш да прецениш моята история както ти се иска, без да се боиш, че ще ти потърсят сметка за злото или че ще те наградят за доброто, което ще кажеш за нея. Бих желал да ти представя книгата такава, каквато си е, без украсата на предговор и без многобройните обичайни сонети, епиграми и възхвали, които авторите поставят обикновено в началото на творбите си. И нека призная, че трудът, който положих, за да напиша самата книга, бе нищожен, като го сравнявам днес с усилието да съчиня предговора, който сега четеш. Превод от испански: Тодор Нейков Източник на прочетеното със синтезатор на реч: http://bezmonitor.com