Вестител


Издава:
Национално читалище на слепите
"Луи Брайл"

адрес:
гр. София, пл. "Славейков" 1Б
тел. 988-32-69, 980-32-50
E-mail: nllb@abv.bg
Web: nllb.hit.bg

Можете да четете списание "Вестител" и в Интернет на адрес:
vestitel.hit.bg

Съставили:
Спас Карафезов,
Яна Йорданова
Иван Доброволов
Коректор:
Ралица Янкова

Съобщение

Тъй като тиражът е ограничен, нека списанието да се предава от читател на читател.

Подписаните материали изразяват мнението на автора и не ангажират редакцията.

Съдържание

Символът "Белият бастун"
Да си спомним за Желязко Пеев
Деветата международна конференция за компютри в помощ на хората със специфични нужди
Есперантското движение сред невиждащите в България
Книгата на Ангел Сотиров
Слепите и слабовиждащите хора в Япония
BBC и аудиоописанието на телевизионните програми
Кратки вести от България
Кратки вести от чужбина

* * *

Символът "Белият бастун"

В края на двайсетте години една благородна французойка - Жили Дербемон проявява инициатива пред кметството на Париж. Закупува бастуни, боядисва ги в бяло и ги предоставя на слепите в града. В това отдалечено от нас време е било модерно кавалерите да носят на ръцете си бастуни. Сред мнозинството е било трудно да бъдат отличени слепите, които също ползвали бастуни. Така се достига до голямото значение на белия бастун след Втората световна война. Ролята му се засилва още повече през нашия век, когато във всички страни се отчита изключителното интензивно движение на транспортните средства.

В програмите на националния рехабилитационен център за късноослепели, както и в няколкото дневни рехабилитационни центрове в страната курсистите се обучават да ползват техниката на дългия бял бастун. Новите модели са обикновено сгъваеми. В училищата за деца с нарушено зрение е въведен учебен предмет - ориентиране и мобилност.

Бастунът в ръцете на слепия изпълнява няколко функции. Той го ориентира в пространството, предпазва го от различните прегради и опасности по пътя му. Той е знак за всички участници в движението, че срещу себе си имат сляп човек. Затова в законодателствата на всички страни белият бастун е възприет като символ и знак в правилата на уличното движение. Съдържа се и в българския закон, и в правилника по приложението му.

Белият бастун е едно удължение на ръката на слепия, с което той опипва терена и преградите пред себе си. За съжаление фирмите и гражданите невинаги съобразяват нуждите на слепия човек, който се нуждае от свобода и спокойствие при своето придвижване. По тротоарите са паркирани безброй коли. Те са пречка и за останалите хора, а какво да кажем за слепия. Поставят се безразборно циментени ограждения, телефонни кабини, метални колчета. Нерядко явление е забързан гражданин да се препъне в протегнатия бастун или да блъсне слепия човек, който по-бавно и внимателно се движи.

Водачите на превозните средства са длъжни според правилата да съобразяват скоростта, когато пред себе си имат човек с бял бастун. Това важи и за водачите на обществените превозни средства, които подминават понякога спирките и не се съобразяват с чакащия ги човек с бял бастун. На тези превозни средства от градската мрежа трябва да бъдат изписани с големи цифри номерата, за да бъдат видяни не само от слепите с остатъчно зрение, но и от хилядите възрастни хора.

Невинаги архитектурната среда е съобразена с потребностите на слепите хора. Това може да се забележи в софийското метро, подлезите, на някои от кръстовищата. Успех е поставянето на звуковите сигнали в централната част на столицата и в някои от областните центрове.

Петнайсти октомври е международният ден на белия бастун в Европа и други краища на света. Масмедиите ще отбележат този ден като символ на самостоятелността на слепите хора и техния стремеж за утвърждаване в живота и обществото. В този ден те поставят своите проблеми за образование и трудова реализация. Ще отбележим, че 80% от хората в активна възраст със зрителни увреждания са безработни. В този ден слепите благодарят на гражданите и водачите на превозни средства, на всички от обществената мрежа и властите за оказаната им подкрепа да бъдат равни с другите.

Да си спомним за Желязко Пеев

Желязко Пеев Желязков е роден на 15 май 1921 година в село Припек, Варненска област. Още в юношеска възраст съдбата му предрешава един друг път на развитие. Зрението му намалява. Затрудненията, които изпитва, го насочват към организацията на слепите в България. Той намира своята професионална реализация в учебен трудов център в град Пловдив. Започва да плете кошници. Когато се основава производственото предприятие при ССБ в същия град, той става работник в него. Но поради обществената му нагласа, чувството за отговорност и качествата на лидер е избран в ръководството на районната организация за южна България и същевременно става синдикален деец.

През юни 1971 година е избран за заместник-председател на ССБ. От 1978 година е председател на софийската районна организация при ССБ. Желязко Пеев е бил многократно избиран в настоятелството на Национално читалище на слепите. За неговите заслуги в делото на слепите е носител на най-високите почетни звания. Удостояван е и с държавни отличия, част от които са свързани с активното му участие в съпротивителното движение по време на Втората световна война.

Значимият обществен ангажимент не е отнел оня вътрешен усет, с който е дарила природата Желязко Пеев. Своето отношение към социалните проблеми и културата той е въплъщавал в редица свои отпечатани статии и материали. Силно впечатление в читателите на списание "Зари" оставя неговият пътепис за Световния конгрес на слепите в Бразилия. Плод на родолюбието му стават двете краеведски книги, които той написа след своята 70-годишнина. В тях той се разкри не само като майстор на перото, но и като сериозен изследовател на фактите. Сякаш това е било необходимата репетиция за най-важната стъпка в неговия живот - проучване историческото развитие на делото на слепите в България. За този труд, който представлява венеца на неговото творчество, той е събирал през десетилетията многобройни публикации и документи. Близо две години е проучвал в държавния архив извори по темата. Добросъвестно като историк се е придържал към фактите за написването на своята книга. Тя ще бъде нужна на дейци от организациите за слепи хора, за идните поколения, които ще ги наследят, за нашата общественост. Може само да се съжалява, че авторът не дочака да опипа отпечатаната си книга и да изпита човешка радост от своите усилия и труд. На 15 август Желязко Пеев почина след като беше написал и предал текста за печат. Убеден съм, че целта, която беше си поставил, го е крепяла до последния му дъх, давала му е жизнени сили, макар че през последните три години той беше принуден да поддържа живота си чрез хемодиализа. Бих искал да се поклоня пред неговата чистота и силен дух и да пожелая на младите ни другари по житейска съдба с достойнство да следват неговия пример.

Деветата международна конференция за компютри в помощ на хората със специфични нужди

Състоя се в Париж от 7 до 9 юли 2004 година. В нея взеха участие повече от 300 учени, експерти, студенти и гости от 40 страни. Проявата се финансира от Европейската комисия и някои научни центрове, институции и фирми.

Конференцията представлява самостоятелна институция, която се състои на всеки две години. Следващата ще бъде в Линц, Австрия.

Цели и задачи на конференцията:

С навлизането на компютъра във всички сфери на живота се е достигнало до необходимостта той да намира приложение в професията и бита на хората с увреждания. Създадената последователност във времето на конференцията има за своя основна цел да проследява развитието на информационните технологии в света и тяхното адаптиране към нуждите на хората с увреждания. Нейните задачи са проучвателни. Тя издирва постиженията в напредналите страни, учени и експерти, които със своята дейност и резултати допринасят за осъществяването на тази цел. Заедно с технологическото развитие се променят и допълнителните технически средства, както и програмите, които обслужват достъпа до документи, книги, информация от различните групи хора с увреждания.

Доклади, обсъждания и дискусии на Деветата конференция:

Този път тя бе под патронажа на френския президент Жак Ширак. В тържествена обстановка бе открита в залите на големия технически университет "Пиер и Мария Кюри". В него до края се провеждаха заседанията по отделни модули за слепи, глухи, хора със затруднения в движението, за лица с умствени увреждания и затруднения в говора и обучението. Раздел в работата беше и адаптацията на възрастните хора с увреждания за достъп в околната среда, информацията и ползването на литература. Пред всички бе прочетено поздравителното писмо на френския президент. Ректорът на университета подчерта значението на конференцията. Поздравления имаше и от общинските власти и международни организации. След общата част участниците се разпределиха по секции, където бяха представени доклади в съответните области. Резюмета от докладите могат да бъдат намерени на web-страницата на конференцията www.iccph.org.

Неин президент беше проф. Хари Мърфи от Северокалифорнийският университет, САЩ. От страна на домакините бе проф. Доминик Бургер, а организатор и връзки с обществеността бе д-р Клаус Мизенберг от университета в Линц, Австрия.

Пред конференцията бяха изнесени пълни и кратки доклади. По-нататък в изложението ще отбележим само част от по-значимите реферати.

Темата на Джеф Раскин от Чикагския университет бе: "Ние всички сме слепи: достъпен интерфейс дизайн". В секцията за ориентация и мобилност бяха представени четири доклада. Те засягаха необходимите изисквания за урбанистична среда, задълженията на властите и обществото за преодоляване на преградите. Основният доклад бе на колектив експерти от Китай. Втора секция бе посветена на съвременните информационни технологии, допълнителните технически средства и специални програми за достъп до напечатани текстове, математически и нотни знаци, документи, ползване на Интернет. Достъпът до информация и прилаганите специфични софтуери разгледаха Кристиян Бюлер, Германия и Костас Стефанидис, Гърция.

Проблемите на глухите лица се обсъждаха в отделна секция. Изложенията им се превеждаха на жестомимичен език върху екран. Основната тема бе посветена на знаковия език за глухи и дигиталните медии. Тя бе изложена от г-н Борафел, Канада и от г-н Оливия, Германия, който се спря върху системата за информационните знаци в web-пространството.

В две заседания бяха изнесени доклади за достъп до математическите текстове и диаграми. Обширно изложение направи Артур Кашмер от САЩ за интерфейса на математическите формули на брайлов шрифт и чрез синтетичен език. За разлика от музикалната нотация, която в брайловото писмо е универсална за всички страни, математическите знаци и различните формули не се изписват еднакво. Например за Германия е валидна Марбургската система, която се отличава от приетите знаци в САЩ.

Доктор Томас Калиш, директор на Централната библиотека за слепи в Германия, заедно с Матиас Леополд изнесоха доклад за автоматизираното изписване на брайлови ноти чрез компютър. Разработката е по проект "Да Капо" на Федералното министерство на здравето и социалните грижи заедно със Съюза на слепите и Съюза на интелектуалците в Германия. Тя позволява внесените в компютъра нотни знаци да се преобразуват в брайлови и обратно, изписаните брайлови знаци чрез програмата да се виждат на екрана като нормални ноти. Резултатите от този проект могат да се намерят в web-страницата www.dzb.de/dacapo.

Фирмата IBM бе представена от няколко експерти. Рич Швертдфегер говори върху архитектурните прегради и околната среда.

Проблемите на глухите бяха обсъждани в четвърта секция. Пол Трейн от Брюксел, Белгия се спря върху нуждите на нечуващите студенти и ползваните от тях технически средства за информация.

Голяма група от японски автори анализираха последиците от възрастта и преодоляване на произтичащите от тях затруднения. Възрастните слепи или с остатъчно зрение, както и други групи хора с увреждания, разполагащи с компютри, могат да проверяват здравословното си състояние във всеки един момент. Чрез датчици става измерването на кръвно налягане, температура, кръвна захар и т.н. Личният лекар от своя страна влиза в данните на компютъра и ако прецени, може да посети своя пациент. Предмет на тези доклади бяха въпросите, свързани с придвижването, социалните грижи, медицинската рехабилитация, свободното време и игрите. Достъпният туризъм за всички категории хора с увреждания беше темата на Томоюки Нишиока.

На отделен семинар учени, експерти от фирми, включително и Microsoft обсъждаха достъпа до графичното изображение в Интернет, както и програмите, позволяващи този достъп за хората с увреждания, предимно за слепи и слабовиждащи.

Специалисти от Франция и Дания демонстрираха достъп до виртуални библиотеки, влизане в системата BrailleNet и четене чрез парола, позната на техните читатели от библиотеката. Експерт от САЩ обяви разработка на проект за глобална световна библиотека, която да стане достъпна за слепите от всички страни, разбира се, не само на английски, не само на популярните езици, но и на тези на малките народи, включително и от изтока. Представители от Хърватска показаха работа с електронни книги, достъпни за слепите, които не разполагат със скъпите Screenreader и брайлов дисплей.

По време на конференцията фирми изложиха своя апаратура и методи на работа за достъп до информация. От Унгария бе демонстриран опростен начин за изобразяване чрез лаптоп и магнитни щифчета по подобие на брайловия дисплей. С магнитна химикалка те се повдигат, правят изображението и го фиксират чрез програмата в лаптопа. То може да се съхранява и повтаря като изображение.

Върху законодателството в ЕС и САЩ и международното сътрудничество се спряха Клаус Мизенберг и колектив. Тяхната тема разглеждаше бариерите в тази област и необходимостта от законодателни мерки за достъпа до новите технологии и информация на хората с увреждания. Част от докладите бяха посветени на общуването в Интернет и възможния достъп на хората със сензорни и умствени увреждания за размяна на информация, ползване на подходящи технически средства, запознаване с адаптираните програми и т.н.

В заключение на конференцията бяха споменати очакванията и перспективите в областта на новите технологии и достъпа до информация през следващите години. Подчерта се динамичната промяна и необходимите усилия, които да я следват, за да станат достъпни за хората с увреждания постиженията в областта на науките.

За първи път България бе представена на конференцията чрез автора на тези редове благодарение на България Еър, социалния фонд при Министерство на труда и социалната политика и Национално читалище на слепите "Луи Брайл", на които изразява своята благодарност.

Спас Карафезов

Есперантското движение сред невиждащите в България

Това е заглавието на книгата на Владимир Желев. Беше представена в Национално читалище на слепите "Луи Брайл" на 8 септември.

Книгата проследява историческия път от създаването на движението сред слепите хора, изтъква заслугите на редица личности. Подчертана е неразривната връзка с националното и международно есперантско движение. Характерна черта на движението е неговата интеграция и приобщаване към света на виждащите и обществото. Авторът е проучвал многобройни документи, за да стигне до своето изложение.

Съдържанието на книгата бе описано от Фани Михайлова. Тя прочете отделни страници като спомена на общественика Никола Алексиев за първия есперантист сред слепите Стефан Ненков. Уводният текст на автора предизвика интерес у присъстващите и желанието да прочетат книгата. Тя ще бъде отпечатана на брайлов шрифт и записана на касета. Освен слепи есперантисти и членове на читалището, сред публиката бяха и виждащи есперантисти гости като члена на новоизбраното ръководство на Българския есперантски съюз - актьорът Георги Юруков.

Както изтъкна Владимир Желев, представянето на творбата му става в читалището, тъй като неговото учредяване и развитие са свързани с есперантското движение. Читалището е подпомогнало отпечатването на книгата. Авторът благодари не само на тази институция, а също и на мнозината есперантисти и обществени деятели, които са му предоставили документи и материали.

Факт е, че най-изявените есперантисти в миналото като Стефан Ненков, Димо Кирев, Минчо Стоянов, Таня Милева, Султанка Минева са били председатели или членове на неговото настоятелство. И днес читалището подпомага есперантското движение сред слепите хора. То е съиздател на списание "Есперантска искра". Отпечатало е българо-есперантски речник на брайлов шрифт. Насърчава курсове за изучаване на международния език.

За големите заслуги на Вл. Желев за възраждането и развитието на движението сред невиждащите председателят на читалището му поднесе почетния юбилеен знак.

Книгата на Ангел Сотиров

Книгата на Ангел Сотиров "Организации на слепите - вчера и днес" бе представена в читалището на 19 юли 2004 година. Авторът е задълбочил своите изследвания след първата си публикация за възникването и развитието на организациите на слепите в България. Проследява историческият път на учредяването от есперантското сдружение, дружество "Тъмнина", Дружество на българските слепи, читалище "Луи Брайл" до съвременните организации, възникнали след промените от 1990 година. Отделено е място на занаяти и професии, достъпни за хората с увредено зрение, техните стремежи за интеграция и реализация в обществото. Дадени са кратки биографични очерци за ръководители на Съюза на слепите, както и за тяхната дейност.

Книгата на Ангел Сотиров заслужава да бъде прочетена. Тя сполучливо разкрива историческото развитие на всички сдружения и организации, които са имали и имат за цел благополучието на слепите хора в страната.

Слепите и слабовиждащите хора в Япония

Според последните статистики хората със зрителни увреждания над 18-годишна възраст в страната на изгряващото слънце са 301,000 души. Незрящите деца под тази възраст са 4800. Основните заболявания, довеждащи до слепота в Япония според изследвания, направени в токийския рехабилитационен център, са диабетната ретинопатия - причина за инвалидизирането на 17,6% от незрящите; пигментна дегенерация на ретината - 13,5%; остра миопия - 9,4%; дегенерация на макулата - 8,2%; глаукома - 7,3%; сенилна катаракта - 6,5%; атрофия на очния нерв - 5,3%; смущения в церебралната кръвоносна система - 3,3% и т.н.

В Япония се счита, че всяко дете, което има зрителна острота по-малко от 0,3, трябва да се третира като дете със специални образователни нужди. Обучението им се извършва в специални училища, специализирани класове в масовите училища, или напълно интегрирано със зрящи ученици. В момента около 3800 деца се учат в 71 училища за слепи и слабовиждащи. Благодарение на постиженията в медицината и желанието за интеграция тенденцията е все повече незрящи ученици да отиват в масовите училища. В 50 от специалните училища има и детски градини, в които са настанени 272 незрящи деца.

Образователната система е разделена на 3 нива - 6 години начален курс, 3 години среден курс и още едно ниво от три години. Програмите за обучение не се различават особено от тези в масовите училища. Допълнителните предмети са свързани с рехабилитацията на учениците и умението им да си служат с многобройните технически помощни средства. След преминаването на тези три нива незрящите имат избор да учат в университет или в професионален център, специализиран за тях. Основните професии, в които се обучават, са масаж, акупунктура и мокс. В 60 от специалните училища има отдели за придобиване на тази квалификация. В три от тях студентите могат да получат дипломи и за физиотерапевти.

Интегрираното обучение в Япония започва от 1973 г. Първоначално държавната администрация е била против, но под натиска на родители и деца това се променя. В момента около 200 незрящи деца се обучават в масовите училища. Основният проблем пред тях е брайлизирането на учебните материали. Много общини, в чиито райони се учат слепи деца, отделят средства от бюджетите си за отпечатването на брайлови учебници. Това става най-вече в библиотеките за слепи или с помощта на доброволци.

В Япония има около 1100 университета и колежи. В 140 от тях са организирани приемни изпити на брайл за слепи. Материалите за изпитите се приготвят от инструктор-учител или в брайловите библиотеки. Времето за писмен изпит на невиждащите е удължено с един час и половина. Преди изпитите в отделните университети всички японци, включително и слепите, държат национален приемен изпит за висшите учебни заведения. Приготвянето на материалите и оценката на резултатите за невиждащите става в специален университетски център. Ежегодно около 50 незрящи младежи влизат в различни университети. Повечето от тях учат литература, езици, социология или музика. По-малко се ориентират към психологията, правото, математиката или други точни науки. В университета "Тсукуба" има и специален отдел за обучение на слепоглухи младежи.

В японските рехабилитационни центрове както навсякъде се обръща особено внимание на обучението по ориентиране и мобилност, всекидневни умения и работа с технически помощни средства. Момичетата ги обучават да се гримират, да гладят, да шият, готвят и да гледат малки деца. Обръща се специално внимание и на това слепите да имат приятен външен вид, да умеят да водят разговор, да жестикулират правилно и т.н. В професионалното обучение отново най-сериозно са застъпени масажа, акупунктурата и мокс. На 10 места в страната късноослепелите могат да се запишат в тригодишен курс за усвояването на тези професии. Три центъра има и за подготовка на невиждащи телефонисти. Курсът за обучение там е от 6 месеца до една година. Две институции осигуряват обучение по компютри, като в него се включва програмиране, езици и работа с различен софтуер. След една година или по-дълго обучение курсистите полагат национален изпит.

Квотният принцип в трудоустрояването на инвалидите е въведен в Япония през 1998 г. Частните предприятия са длъжни да имат в персонала си 1,8% инвалиди, а държавните - 2,1%. Тези проценти ще се преразглеждат всеки 5 години. Сега те са определени на базата на това колко инвалиди и колко работодатели има в настоящия момент. Всяка фирма с персонал над 301 души, която не е спазила квотния принцип, трябва да плаща по 50,00 йени месечно за всеки неназначен инвалид. Събраните средства отиват във фирми, които имат назначени повече инвалиди от предвидения процент. Две трети от необходимите средства за приспособяване на работното място или назначаване на личен асистент се покриват от държавата. През 2002 г. 41% от инвалидите в работоспособна възраст са били настанени на работа.

В Япония има 20 редовно назначени и 10 хонорувани слепи университетски преподаватели. Те четат лекции по социология, педагогика, социална политика и дори по някои точни науки. Броят на адвокатите никак не е голям. Адвокатският изпит е осигурен с брайлови материали още от 1973 г., но първият издържал го сляп човек се е явил през 1981 г. Сега той има фирма за адвокатски услуги. Още двама слабовиждащи са издържали изпита с помощта на телевизионен увеличител. От 2001 г. невиждащите японци имат право да кандидатстват и медицина. Първият незрящ студент е бил приет да учи психиатрия през 2003 г. Слепите учители в масовите училища са 7 души, а в специалните училища - 15 души. Всички те са положили предварително изпит, за да могат да упражняват тази професия. В професионалното обучение на учениците като преподаватели по масаж, акупунктура, мокс и физиотерапия са назначени 600 слепи преподаватели. Държавните служители в Япония също полагат изпити. Материалите за тези изпити са били брайлизирани през 1991 г. Пет години по-късно се е явил и ги е издържал първият сляп кандидат. Веднага след това той е бил назначен на работа в Министерството на здравеопазването и трудоустрояването. В държавната администрация работят и други незрящи хора, които са загубили зрението си, след като вече са били служители. За тяхното връщане на работа има специална правителствена програма. В центровете за рехабилитация на късноослепели граждани работят като преподаватели около 100 незрящи.

На служба в общинските власти вече има около осемдесет души с увредено зрение. Те също трябва да положат специален изпит, като първо токийската община още преди 30 години го е приспособила и за слепи. Този пример е последван от още 20 общини. Обучението по компютри е застъпено в три центъра и специален колеж, в който придобиването на квалификация трае три години. В момента около 60-70 души без зрение работят като програмисти в различни частни компании. Подготовката на телефонисти има 40-годишна история в Япония. В момента 300 души без зрение изкарват хляба си с тази професия. Най-значителен е броят на слепите масажисти и акупунктуристи - около 17,000. До 1970 г. тази професия е била упражнявана най-вече от слепи. Сега много зрящи хора също са навлезли в нея, дори броят им вече е по-голям от незрящите. Това означава, че конкуренцията е много голяма. Масажистите приемат пациентите си в клинични кабинети или ги посещават по домовете. Сега най-честа практика е акупунктурата да се извършва в клиниките, а масажът - в дома на пациента. Около 100 слепи масажисти работят в различни частни компании, където имат грижата за здравето на персонала. Те са обединени в Японска асоциация на слепите пазители на здравето.

Някои от слепите цигулари и пианисти в Япония са международно известни. Има и други по-непопулярни, но достатъчно добри да изкарват прехраната си с музика. Техният брой е 150 души. Още 50 слепи музиканти са известни като майстори на традиционния японски фолклор. За съжаление повечето от тях са възрастни и любовта към фолклора не е предадена на младите. Не е особено голям броят на слепите мениджъри - около 50 души. Повечето от тях са заемали такава позиция, преди да загубят зрение. Макар че са малко, те са обединени в Японски клуб на слепите мениджъри. Срещат се един път годишно и правят всичко, за да окуражат други късноослепели да останат на мениджърските постове и след загубата на зрение.

Японски сляп депутат е бил избран за пръв път през 1920 г. След това е имало само още един такъв член на парламента за период от 11 години. Интересно е, че в тази страна има малък брой слепи свещеници и три католически сестри.

Слепите японци разполагат с голям брой технически помощни средства. Бастуните, очилата, брайловите пишещи машини, говорещите термометри, везни, калкулатори, часовници, педометри и т.н. се считат за изключително необходими в живота на невиждащите и стойността им се покрива частично или напълно от държавата в зависимост от доходите на инвалида. За купуване на компютри се отпускат дългосрочни заеми при облекчен режим. Пак с помощ от държавата на слепите се дават и малки радиопредаватели, които излъчват сигнал за задействане на многобройните звукови ориентири в страната. Подобни ориентири с гласови съобщения са разположени на спирките, входовете на магазините и вътре в големите обществени сгради.

Слепите хора в Япония са разделени на 6 групи. Тези от първа и втора група получават месечна пенсия за инвалидност от 67017 йени до 83775 йени в зависимост от доходите им. Около 129 йени представляват 1 долар. Инвалидите от тези групи, които работят и получават средната работна заплата, имат право на половината от тази пенсия. Онези от тях, които са в категорията на високоплатените служители, нямат право на пенсия. Слепите от първа до трета група имат право на придружител в обществения транспорт. Те пътуват с 50% намаление по влаковете без експресите и спалните вагони. Слабовиждащите от останалите три категории също пътуват с 50% намаление, но без придружител. Градският транспорт е безплатен за слепите в някои общини. Дори и в тях обаче придружителите плащат 50% от билета си. Вътрешните авиолинии правят отстъпка от 25%.

Ползването на телефона за напълно слепите е с 60% намалена тарифа. Операторите на клетъчните мрежи правят 50% отстъпка.

В Япония има 85 библиотеки за слепи. В тях са съхранени 44,600 заглавия на брайлови книги и 672,000 говорещи книги. От тях на касети са 455,000 заглавия, а в дигитален вариант - 217,000. В страната е учредена Национална асоциация на институциите, отговарящи за информационно обслужване на слепите и слабовиждащите. Тя съхранява в специална банка-данни всички заглавия и по поръчка всяко едно от тях може да бъде веднага транскрибирано на брайл. Невиждащите имат възможност дори да си купуват брайлови книги, защото разликата в цената от книгата на обикновен печат се покрива с държавни средства. Незрящите читатели могат да избират между 59 брайлови и 330 говорещи списания.

Уважаеми читатели, това е по-малко от половината информация за слепите в Япония, публикувана в брошура, издание на Международния комитет към Японската федерация на слепите. В нея има толкова статистика, че сега вие вероятно знаете повече за вашите събратя в Япония, отколкото за това какво е положението сега в България. Аз поне никъде не съм срещал статистика колко са в момента слепите и слабовиждащите в работоспособна възраст у нас. Колко от тях и в какви професии работят. Без подробна и точна информация в тази област как може да се разработи стратегия за трудоустрояването на тези хора? Без пълна представа какви са реалните доходи на онези, които не работят и какви са техните нужди как може да се прецени в каква насока да се развие подпомагането им? Време е да се направи подобна статистика и дори да се преведе на английски, за да види международната общественост какво е истинското положение на хората със зрителни увреждания в България.

Бел. прев. Превел от английски:
Йордан Младенов

BBC и аудиоописанието на телевизионните програми

Уилф Уайт от BBC направи презентация за това какво се прави в тази компания за аудиоописанието на някои от телевизионните програми. Той подчертава, че технологията, която използват за тази цел е приета за стандарт в Европейския съюз - одобрен от консорциума "дигитално видеоизлъчване", в който членуват 300 телевизионни компании, производители на различни видове апаратура, мрежови оператори - производители на софтуер, регулаторни органи от 35 страни. Европейският съюз за радио и телевизионно разпространение е член на този консорциум.

Според данни от кралския институт на слепите във Великобритания има около 2 милиона души със зрителни увреждания. Деветдесет и четири процента от тях "гледат" телевизия. Ръководството на BBC не гледа на тези хора като второкласни зрители. Ето защо се прави всичко възможно те максимално най-пълноценно да се наслаждават на телевизионните програми. За незрящите вече се предлага аудиоописание на голяма част от предаванията в най-гледаното време. Подбран е екип от специално обучени хора с ясни и разнообразни гласове, които умеят творчески и точно да опишат какво става на екрана. За да не се отклонява вниманието от програмата, аудиоописанието се вмества в паузите, когато няма друг говор. Понякога в тези паузи звучи музика или звуци, които пресъздават атмосферата на действието. Аудиоописанието трябва да бъде ненатрапчиво и достатъчно ясно.

Има две възможности да се подготвят подобни програми. При първата смесването на аудиоописанието и основните звуци от програмата става преди излъчването, а при втората описанието върви паралелно с програмата и смесването става в самия приемник. В първия случай балансът за това колко силно да звучи описанието на фона на програмата се определя в студиото. Във втория случай зрителят може сам да регулира този баланс. Във Великобритания сателитният канал Скай предлага първия вариант. При него не е необходимо поставянето на допълнително устройство на телевизора. Това е значително предимство, но от друга страна, освен че зрителят не може да регулира колко силно да звучи описанието, той не може да го слуша отделно от звука на програмата в слушалки, за да не пречи на зрящите, които гледат телевизия в същата стая. При този вариант незрящият не може да получи никаква допълнителна аудиоинформация, като например какви предавания са включени в програмата или кое е предаването, което тече в момента и кое следва. Поради тези причини основните телевизионни компании във Великобритания BBC, ITV и Канал 4 препоръчват смесването на звука на описанието и програмата да става в самия приемник. За тази цел телевизорът трябва да има допълнително устройство, което приема паралелно излъчения звук на описанието.

BBC работи съвместно с Кралския институт на слепите от 1992 г., когато се появиха първите наземни устройства за телевизионно разпръскване.

Авторът на презентацията искрено се надява, че и други компании ще последват примера на BBC.

Превод от английски: Йордан Младенов

Кратки вести от България

Параолимпийските игри

За съжаление групата от деветте български представители този път не получи медали. Със своите участия от Сеул до Атина българските спортисти с увреждания традиционно са завоювали златни медали. Най-добре се е представил Христо Гергански в своята категория, заел пето място и шесто на висок скок. Иванка Георгиева, носител на световни и олимпийски рекорди в миналото, този път се е класирала на шесто място на гюлле. Незадоволителното представяне на българската спортна делегация е резултат на недобрата предварителна работа. През последните 4 параолимпийски игри България се представяше с почти едни и същи състезатели. Те записаха своите имена в българското спортно движение, но за съжаление биологията си каза думата. Нужно беше през последните години да се организира кампания за издигането на нови млади спортисти с увреждания и то тя да протече в цялата страна.

70 години Съюз на глухите в България

Тази национална организация чества своя юбилей на 20 септември в зала "Света София". Присъстваха нейни ръководители и активисти от цялата страна. Сред гостите беше вицепрезидентът на републиката господин Ангел Марин, министърът на труда и социалната политика госпожа Христина Христова, както и 6 делегации на сродни организации от чужбина. Дългогодишният заслужил председател на Съюза на глухите Васил Панев изрази благодарност на всички хора и институции, които са помагали през десетилетията за развитието на организацията. Тя е учредена на 12 юли 1934 г. Сред учредителите е бил и дърворезбарят Марчо Радулов, който дълги години е оглавявал съюза. Бе прожектиран филм за дейността на глухите. Тяхната организация и нейният председател имат широко признание в международното движение на глухите. Това подчерта в своето слово президентът на Световния съвет на глухите Марко Йокинен.

Господин Панев поднесе специален медал за заслуги на госпожа Христина Христова. Тя развълнувана сподели своята съпричастност към проблемите на хората с увреждания, на които е посветила вече близо 15 години.

Присъстващите се любуваха на голям поздравителен концерт с участието на художествени състави на глухи ученици и младежи от много краища на България.

На 29 септември в концертната зала на Съюза на българските композитори вече популярната млада певица поднесе приятно и емоционално изпълнение на творби от български композитори. За успеха на концерта безспорна заслуга има и акомпаниментът на роял на доцент Благовеста Константинова. Дълбоко и емоционално Кристина изпя вокалния цикъл на Парашкев Хаджиев "Ти си". Публиката продължително аплодира вокалния цикъл от 5 миниатюри на Благовеста Константинова. С особено вълнение бе изпята песента "Като теб обичам" от композитора Стоян Ангелов. Кристина Александрова впечатляващо изпълни и 4 песни на Михаил Пеков. Текстовете на всички творби бяха на български поети от различни поколения.

Артистичното изпълнение на Александрова и Константитнова превърна вечерта в едно незабравимо преживяване. Благодарната публика ги обсипа с цветя и пожелания за нови успехи в певческото изкуство.

Кратки вести от чужбина

През септември в Марбург бе отбелязана 50- годишнината на библиотеката за говорещи книги. Тя има 6000 слушатели и повече от 11,000 заглавия, които са преобразувани в дигитални книги и могат да се четат вече на Дейзи формат. Юбилярите бяха поздравени от президента на република Германия г-н Хорст Кьолер.

На 14 септември се обединиха сдруженията на производителите на брайлови книги и библиотеките за слепи от немскоговорещата общност в един съюз. В него влизат 21 съставни организации. За председател бе избрана Елке Дитмер, директор на Северогерманската библиотека за слепи, Хамбург, а за заместник-председател - д-р Томас Калиш, директор на Централната библиотека за слепи в Лайпциг. Изпълнителен директор на новото обединение стана директорът на БЛИСТА, Марбург, Юрген Хертлайн. В ръководството влизат представители от Австрия и Швейцария.

На 18-19 ноември в Бирмингам международна конференция ще разгледа възможностите на съвременните технологии и ролята, която играят за обучението, труда и живота на хората със зрителни проблеми.

На 24 ноември 2004 година в Лондон ще се състои международен форум с мото "Безпрепятствен път за всички". Тя ще третира нуждите на хората с увреждания, както и на възрастните.

От 28 ноември до 2 декември 2004 година в ЮАР ще се състои Петата генерална асамблея на Африканския съюз на слепите. На същото място се свиква и заседание на Изпълнителния комитет на Световния съюз на слепите.

От 4 до 8 април 2005 година в Лондон ще се състои Световната конференция по проблемите на зрението. Домакин е Националният кралски институт за слепи.

От 1 до 4 август 2005 година в Глазгоу ще се състои международна конференция по проблемите на специалното образование.

От 2 до 7 август 2005 година в Преснов, Словакия, ще се състои Шестата европейска конференция на слепоглухите хора.


Uploader, Victor

Обратно на предходната страница.

Обратно на заглавната страница.
http://bezmonitor.com