Едно писмо от пощенския списък, автентично, от Павел Чемишанов. Благодарение на този списък, на присъствието на слепи хора в Интернет, някои неща стават по-добре, някои информации, които иначе едва ли биха стигнали до “простосмъртните”, достигат до тях. Така че, хвалбите по-долу не са за отделните хора, а за общото между тях - добрата воля, и за свободата на медиите.
Наистина, проблемът с брайловите машини и компютърната техника за дечурлигата, които се обучават в масовите училища е много остър. Така наречените ресурсни служби концентрират в собствените си кабинети и складове тази техника (откъдето могат да завлекат нещо)и до децата не достигат необходимите им пособия.
В интервюто си пред “аудио хоризонталите”, Ива Пановска от Враца загатна за тези проблеми. С това много вероятно е да си е ритнала трудовата книжка. Това във футбола се нарича “задна ножица”.
Така че, първият ми съвет е: Не дарявайте тези пособия на държавни институции, съюзи, съмнителни организации с тъмно минало и още по-светло бъдеще. Правете така, че тези пособия да достигнат до истинските ползватели – а именно децата.
Благодарение на своевременната информираност на лицето Виктор Любенов, две деца от Русе вече имат брайлови машини. А благодарение на същия този тип Любенов Кирилов, едно дете от Враца, цигуларче, вече общува с компютъра си. И това стана само за седем- осем месеца откакто съм в списъка. Кой знае какви други серсемлъци е направил този човек преди това?? Отличен и за Илиана от Враца, и за Стефка от Пловдив. Ами, така трябва! В милата ни родина има още около стотина деца, които не могат да си позволят да си закупят компютри и около тридесет деца, които имат нужда от брайлова машина.
А ресурсните служби си закупуват автомобили, климатици, правят си модерни бани, обзавеждат се с мека мебел, махат гащи по Европата и пищят, че нямат пари. А, забравих да пиша, че пишат и отчети до МОН. Въобще, да ти умре коня от гъдел.
С Благо-уважение: Аз, Павел
П. П.
А пък вие си протестирайте на пети май, на шести юни, на седми юли, на осми август, а и да не забравя и на девети септември.
Като става дума за ден на протеста, има много неща, които ни усложняват живота и е добре някой да ни чуе.
Например в центъра на Банкя направиха дългоочаквания ремонт и сега ми е пет пъти по-трудно да се оправям с автобусите. Дълго мислих да протестирам, но не знам какво да напиша в писмото до кмета. Ще бъде странно да го накарам да премахне всичките тези хубави неща, като сандъчета с цветя например, които ти застават пред краката, когато автобусът спре и ти трябва много да внимаваш да не се строполиш върху тях, слизайки. Това е само едно от сегашните ми препятствия, но нали те са дългоочакваните придобивки.
За кодовете в картинки няма защо да говоря, тях ги има и на чуждестранни сайтове. Много пъти си губя времето да се регистрирам някъде, като забравям да проверя има ли код.
За професионална дискриминация също е безсмислено да се говори. Скоро ще направя стотното си он лайн кандидатстване за работа. Тъжното е, че ако човек не иска специално да работи с нас, нищо не може да се направи. Всеки може да ми каже: Като много настояваш, че ставаш за тази работа, прочети този ръкопис или виж това и това. Разбира се, нищо няма да помогне в такъв случай.
И последно: Купихме си хубава уредба с 3 сидита и две касети и радио. Даже я взехме на изплащане. Сега искаме да се отървем от нея, защото изобщо не става за нас. Всичко се прави с меню, което излиза на екран и не е просто, за да се запомни кое след кое следва. Сега не мога да записвам от едната касета на другата или от радиото, защото това се избира от сложното меню.
Къде и как да протестирам и кой ще ме чуе? Ако някой има идея и напише някакво делово съчинение на тази тема, като протестно писмо или нещо друго, ще се присъединя към него. За съжаление аз мога да напиша само стихотворение или есе, а то ще стане или тъжно, или хумористично. С една дума, светът по принцип не е създаден за слепи и винаги моля Бог да помогне на всеки според нуждата му да оцелее в него, а защо не и да получи своето късче радост, което му се полага под слънцето.
Моля да ме извините за дългото писмо., Написах го въпреки природната ми леност, но наистина ми се протестира.
Румяна
Ако някой се интересува по-конкретно от нещо, моля, пишете ми, като натиснете линковете по-долу. Ще се отвори пощенската Ви програма:
bezmonitor@gmail.com или victor@bezmonitor.com
SY, Victor
Обратно на заглавната страница.
Back to home page.
http://bezmonitor.info